Треванян - Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

— Това не е вярно. В действителност е една много неубедителна лъжа. Но за да избегнем възможността някой случайно да се препъне в това място, смятам да изпратя тук хора, които да погребат твоите баскски приятели, да демонтират всички дрънкулки и да изтъркалят камъни в дупката за да запушат отвора. Казвам ти това в израз на любезност — за да не се пилееш в безплодни надежди.

Хел не отговори.

— Спомняш ли си как изглеждаше брат ми, Хел?

— Смътно.

— Добре. Не го забравяй.

Чу се някакво трополене, като че ли слушалките бяха свалени и хвърлени настрани.

— Даймънд? Даймънд?

Хел стисна с ръка телефонния кабел. Единственият звук, който чуваше по телефона, беше затрудненото дишане на Льо Каго.

Хел включи лампата на шлема си и десетватовата крушка, свързана към акумулатора, за да може Льо Каго да вижда нещо под себе си и да не се чувства изоставен.

— Е, какво ще кажеш за това, стари приятелю? — чу се приглушеният глас на Льо Каго по телефона. — Не е точно развръзката, която бих избрал за този знаменит образ, който бях създал за себе си.

В един отчаян момент Хел обмисли варианта да се опита с катерене по стените на пещерата да стигне над Льо Каго и да спусне въжето долу.

Невъзможно. Щеше да му отнеме часове работа с дрелката и допълнителните болтове, за да го премести; много преди това Льо Каго щеше да бъде мъртъв, задушен от коланите, които го опасваха, а вече дори изтикваха въздуха от гърдите му.

Дали Льо Каго нямаше да може да се измъкне от коланите и по въжето да стигне до началото на тирбушона? Оттам имаше някаква вероятност да успее със свободно катерене да стигне до повърхността.

Той предложи това на Бено по телефона.

Гласът на Льо Каго беше дрезгав и отслабнал.

— Не мога… ребрата ми… натежало е от… вода…

— Бено!

— Какво, в името на Бога?

Хел се беше сетил за една последна възможност. Телефонният кабел. Той не беше свързан здраво и вероятността да издържи човешко тегло беше малка; но имаше някаква слаба вероятност да се е оплел някъде горе, може би заедно с въжето за спускане.

— Бено? Можеш ли да стигнеш до телефонния кабел? Можеш ли да срежеш и да се освободиш от коланите?

Льо Каго нямаше достатъчно въздух, за да отговори, но от вибрациите на телефонния кабел Хел разбра, че той се опитва да изпълни инструкциите. Мина една минута. Втора. Замъглената от водните капчици лампа танцуваше бясно близо до покрива на пещерата. Льо Каго се беше вкопчил в телефонния кабел, използвайки последните си сили, за да среже каишите, преди да изпадне в безсъзнание.

Той сграбчи мокрия телефонен кабел с цялата си сила и сряза последния каиш. Теглото му дръпна кабела, освобождавайки го.

— Господи! — извика той.

Светлината на лампата му се спусна бързо надолу към Хел. За части от секундата телефонният кабел се събра в краката на Хел. С плясък тялото на Льо Каго се удари във върха на конуса от чакъл, подскочи и се преобърна с трополене, съпроводено от скали и отломки, след което се приземи надолу с главата на десет метра от Хел.

— Бено!

Хел изтича към него. Не беше мъртъв. Гръдният му кош беше смазан; надигаше се в конвулсивни движения, при които от устните му избликваше кървава пяна. Каската беше поела началния удар, но беше паднала по време на търкалянето надолу по чакъла. Кървеше от носа и ушите. С висяща назад глава, Льо Каго се давеше в собствената си кръв.

Възможно най-внимателно Хел повдигна тялото му и го постави по-удобно. Вредата, която можеше да му нанесе с преместването, не беше от значение; човекът умираше. В действителност, Хел съжаляваше за мощната баскска конструкция, която не беше позволила на приятеля му да умре веднага.

Дишането на Льо Каго беше бързо и пресечено. Очите му бавно се разширяваха. Той се закашля и движението му причини пронизваща болка.

Хел милваше брадясалата му буза, лепкава от кръвта.

— Как… — Льо Каго се задави на думата.

— Почивай, Бено. Не говори.

— Как… изглеждам?

— Изглеждаш добре.

— Не са ми наранили лицето?

— Красив като бог.

— Добре. — Льо Каго стисна зъби от болка. Долните се бяха счупили при падането. — Свещеникът…

— Отпусни се, приятелю. Не се бори. Нека те вземе.

— Свещеникът! — Кървавата пяна в ъглите на устата му беше започнала да става лепкава.

— Знам. — Даймънд беше цитирал Льо Каго, който беше описал пещерата като бездънна дупка. Единственият човек, който можеше да го е чул, беше фанатикът, отец Ксавиер. И най-вероятно той беше издал мястото, където беше скрита Ханна. Изповедалнята беше неговият източник на информация, неговият Дебелак.