Треванян - Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

— Зарежи го — промълви Хел. — Хайде да тръгваме. Да оставим глупавото копеле да се задави в собствената си омраза.

— Очите на Господа са навсякъде! — излая свещеникът, гледайки към Хел. — От неговия гняв няма избавление!

— Затваряй устата си, манастирска девойко — каза Льо Каго, — или ще я запуша с тази макила.

Хел сложи възпираща длан върху ръката на Льо Каго. Довършиха виното си и излязоха.

Хел клечеше на плоския камък, където беше базовият им лагер, близо до конуса от чакъл. Беше загасил лампата върху каската си, за да пести батерията, и слушаше по телефона Льо Каго, който изливаше потоци от бърборене, ругатни и песни, докато висеше на въжето, като непрекъснато се заяждаше и забавляваше момчетата, които работеха горе с педалите. Льо Каго правеше почивка, закрепен на дъното на тирбушона, преди да бъде спуснат до отвора на Пещерата на Льо Каго, където трябваше да виси, въртейки се на въжето, докато момчетата сменят барабаните.

След като им нареди да побързат и да не го оставят да виси там, поклащайки се като Христос на кръстното дърво, в противен случай ще го накарат да се върне обратно и да им нанесе сериозни телесни повреди, той каза:

— Добре, Нико, идвам долу!

— Това е единственият начин, по който действа гравитацията — изкоментира Хел, като погледна нагоре, за да наблюдава първия проблясък на лампата на Льо Каго, измъкващ се от мъглата на водопада.

Няколко метра по-надолу, пред отвора на главната пещера, спускането спря и момчетата съобщиха по телефона, че започват смяната на барабаните.

— Хайде свършвайте с това! — нареди Льо Каго. — Този студен душ злоупотребява с моята мъжественост!

Хел обмисляше задачата по пренасянето на резервоара с въздух по целия този път до края на системата. Почувства се щастлив, че можеше да разчита на биволската сила на Льо Каго. Внезапно по телефона се чу приглушен изстрел. След което остро повторение. Първата му реакция бе, че нещо се беше счупило. Въжето? Триножникът? Тялото му инстинктивно се присви от съчувствие към Льо Каго. Чу още два пъти същия звук. Пистолетна стрелба!

След това настана тишина.

Хел можеше да види светлината от лампата на Льо Каго, замъглена от водната мъгла, проблясваща, докато той бавно се въртеше на края на въжето.

— Какво по дяволите става? — попита Льо Каго по телефона.

— Не знам.

От слушалката се чу един тънък, далечен глас.

— Предупредих ви да стоите далеч от това, мистър Хел.

— Даймънд? — възкликна Хел.

— Съвсем правилно. Търговецът. Този, който не смее да ви срещне лице в лице.

— Наричаш това „лице в лице“?

— Доста е близо.

Чу се гласът на Льо Каго, напрегнат от натиска върху гръдния му кош и диафрагмата, предизвикан от висенето на каиши.

— Какво става?

— Даймънд? — Хел се насилваше да звучи спокойно. — Какво стана с момчетата на лебедката?

— Мъртви са.

— Ясно. Слушай. Искаш мен, а аз съм на дъното на шахтата. Не вися на въжето. Там е мой приятел. Мога да ви инструктирам как да го свалите.

— Защо по дяволите да направя това? Хел чу гласа на Дарил Стар, който казваше:

— Това е онзи кучи син, който взе пистолета ми. Оставете го да виси там и да се върти бавно на вятъра!

Чу се нещо като детско хилене — беше оня струпей от ООП, когото наричаха Хаман.

— Какво ви кара да мислите, че съм се намесил във вашата работа? — попита Хел с разговорен тон, докато се молеше за още време, за да помисли.

— Компанията-майка държи свои източници близо до нашите приятели в Англия — само за потвърждение на тяхната преданост. Вярвам, че сте се запознали с мис Бифен, младия модел?

— Аз ще изляза оттук, Даймънд…

— Запази дъха си, Хел. Случайно зная, че това е една бездънна дупка, от която няма изход.

Хел бавно пое дъх. Това бяха думите на Льо Каго в бара на вдовицата този следобед.

— Предупредих те — продължи Даймънд, — че ще предприемем такива контраакции, които да задоволят порочния вкус на нашите арабски приятели. Ще умираш бавно и това ще им достави удоволствие. Освен това съм уредил един по-видим паметник за твоето наказание. Онзи твой замък? Престана да съществува преди час и половина.

— Даймънд… — Хел нямаше какво да каже, но искаше да задържи Даймънд на другия край на линията. — Льо Каго не означава нищо за тебе. Защо ще го оставиш да виси там?

— Това е една подробност, която сигурно ще развесели арабските ни приятели.

— Слушай, Даймънд. Тук ще дойдат мъже, за да сменят тези момчета. Те ще ни намерят и ще ни извадят.