Джек Лондон - Сърцата на тримата

Франсис кимна, отпусна се на един стол и запали цигара, а Ригън зачете лентата на борсовия телеграфен апарат.

— Акциите на „Тампико Петролиъм“ са се качили… с два пункта… редно е да се тревожиш — подхвърли той.

— Същото казвам и аз — съгласи се Франсис. — Редно е да се тревожа. Но все пак не мислите ли, че някоя група е надушила истинската им стойност… а тя е голяма… Казвам го само на вас… искам да кажа строго поверително, нали разбирате? — Ригън кимна. — Голямо предприятие. Всичко му е наред. Сериозно предприятие. Без лъжи и измами. Сега това раздвижване… не смятате ли, че някой или някоя група се мъчи да откупи повече акции, та да ги вземе в свои ръце?

Съдружникът на баща му, увенчан с почтени побелели коси, под които се криеше подъл ум, тръсна тези коси.

— Ами че може да е само паника — рече той, — а може хората, които играят на борсата, и да са предугадили, че акциите си струват парите. Какво ще кажеш?

— Разбира се, че си струват парите! — разпалено откликна Франсис. — Имам такива хубави сведения, Ригън, че бихте зяпнали от почуда. Както казвам на всичките си приятели, това е предприятие без лъжа и измама. Направо ме е яд, че ми се наложи да приема участието на широката публика. То беше толкова огромно, че не можех иначе. Не бих могъл да го разработя дори с всичките пари, които ми остави баща ми… искам да кажа, свободни пари, не средствата, вложени другаде… пари, с които можех да боравя.

— Да не ти трябват пари? — попита старецът.

— О, имам си солидна сумичка, с която да оперирам — нехайно отговори младежът.

— Искаш да кажеш?…

— Разбира се. Точно така. Ако акциите спаднат, ще купувам. То е все едно да намериш пари на пътя.

— И колко смяташ да вложиш в тях? — бе следващият изпитателен въпрос на Ригън, зададен с престорено изражение на добродушие, преплетено с одобрение.

— Всичко, каквото имам — без да се замисли, отвърна Франсис Морган. — Казвам ви, Ригън, това е огромно предприятие.

— Почти не съм се интересувал от него, Франсис, но като съдя по малкото, което зная, ще кажа, че изглежда надеждно.

— Изглежда! Казвам ви, Ригън, то е златна мина, без лъжа и измама и е срамота, че трябваше да продам от акциите. Няма нужда никого и нещо да разорявам, за да го вдигна на крака. Светът само ще спечели, като му хвърля… страх ме е да кажа колко стотици милиона варела чист петрол… Слушайте, само един кладенец в находището Уастека е давал по двадесет и седем хиляди варела на ден й течение на седем месеца. И още продължава да ги дава. То е капка в морето в сравнение с онова, което сме хвърлили на пазара досега. Относителното му тегло е двадесет и две и има по-малко от нула цяло и две десети на сто утайка. А има един кладенец… трябва само да се построи шестдесет мили петролопровод до него и да се осигури известна безопасност… който залива цялата околност, не по-малко от седемдесет хиляди варела на ден. Разбира се, всичко това ви го казвам поверително, нали? Работата върви прекрасно и не искам акциите на „Тампико Петролиъм“ да се качат до небесата.

Не се тревожи за това, мойто момче. Първо трябва да вкараш своя петрол в тръбопроводи и да оправиш мексиканската революция; едва тогава акциите на „Тампико Петролиъм“ ще се вдигнат. Я си върви да ловиш риба и не мисли за това. — Ригън замълча, като се престоря майсторски, че изведнъж си е спомнил за нещо, и вдигна визитната картичка на Алварес Торес с надрасканата на нея с молив бележка. — Виж кой току-що беше при мен. — Сякаш изведнъж му хрумна нещо, Ригън задържа за миг картичката. — Защо ще ходиш на лов за някаква си там пъстърва? В края на краищата това е просто развлечение. Ето ти тука една риба, нея да уловиш, ще е истинско развлечение, истинско мъжко, а не детско развлечение, не развлечение в ловна хижа в Андирокските планини с разкоша на персийски дворец, с хладилници, слуги и електрически звънци. Баща ти винаги досега много се гордееше със своя родоначалник пират. Твърдеше, че приличал на него, а ти положително приличаш на татко си.

— Сър Хенри! — усмихна се Франсис и посегна да вземе картичката. — И аз малко се гордея с този стар нехранимайко.

Той прочете бележката и въпросително вдигна очи.

— Думите на този негодник звучат доста убедително — обясни Ригън. — Твърди, че е родом точно от Москитовия бряг и че се е натъкнал на данните в частните си семейни книжа. Не че вярвам и на една дума от приказките му. Нямам нито време, нито желание да вярвам на глупости извън обсега на моите интереси.