Джек Лондон - Сърцата на тримата

Внезапно тя го спря, седна на земята, дръпна го с ръка да седне до нея, след това го пусна, притисна ръката си до сърцето и задъхано промълви:

— Слава богу! О, милостива дево Марийо!

Той направи същото (така му беше заповядала самата тя и такива, изглежда, бяха правилата на играта) и с усмивка притисна ръката си до сърцето, макар и да не призова нито господа, нито дева Мария.

— Не можете ли да бъдете сериозен? — сопна му се девойката, когато забеляза това.

В същия миг Франсис доби дълбоко сериозен н напълно естествен вид.

— Мила моя госпожице… — започна той.

Но един рязък жест го прекъсна и с растящо учудване той я видя да се навежда и ослушва и чу шум от хора, минаващи по някаква пътечка на няколко крачки от тях.

Девойката притисна топла мека длан към неговата, за да мълчи, а после го напусна със стремителност, която Франсис вече бе започнал да смята обичайна за нея, и леко изтича по пътеката. Той насмалко не подсвирна от изумление. И сигурно щеше да го направи, ако не беше чул наблизо гласа и, рязко да пита нещо на испански някакви мъже, чиито гласове й отговориха полусмирено, полунастойчиво и полувъзмутено.

Той чу как те, без да спрат да говорят, тръгнаха нататък, а след няколко минути мъртва тишина тя властно му заповяда да излезе.

„Охо! Интересно какво ли би правил при такива обстоятелства Ригън!“ — с усмивка си помисли той и се подчини.

Франсис тръгна подире й (сега вече не ръка за ръка) през джунглата към брега. Когато девойката се спря, той я настигна и застана с лице към нея, все още под впечатлението на завладялото го хрумване, че това е игра.

— Стой! — изсмя се Франсис и допря рамото й! — Стой! — повтори той. — Вие гоните!

Черните й очи го парнаха с гневен блясък.

— Глупак! — възкликна тя и с излишна според него интимност вдигна пръст до неговите приличащи на четка за зъби мустачки. — Като че ли това може да ви прикрие.

— Но мила моя госпожице… — понечи той да възрази, че положително не се познава с нея.

Отговорът й, който го накара да се пресече на половин дума, бе толкова необикновен и чудноват, както и всичко друго, което бе правила досега. Това стана толкова бързо, че Франсис не можа да види откъде изникна мъничкото сребърно револверче, цевта на което не само се насочи срещу корема му, но и плътно се притисна в него.

— Моя мила госпожице… — отново се опита да подхване той.

— Не искам да приказвам с вас — запуши тя устата му. — Вървете си на своята шхуна и се махайте… — Той долови сподавеното й ридание през паузата, след която девойката довърши — … завинаги.

Този път, щом отвори уста да заговори, думите замряха на устните му от силно мушване с дулото на оръжието в корема.

— Ако посмеете някога да се върнете (да ми прости мадоната!), аз ще се самоубия!

— В такъв случай по-добре ще е да си вървя — нехайно рече Франсис, обърна се и величествено закрачи към лодката, обзет от смущение и от желание да се изсмее на самия себе си заради играната от него глупава и непонятна роля.

В усилието да запази сетната капка собствено достойнство, той не забеляза, че девойката върви подире му. Когато вдигна носа на лодката от пясъка, Франсис си даде сметка, че едва доловим повей шумоли в листата на палмите. Водата край брега бе започнала да потъмнява от налетелия от сушата ветрец, а далече оттатък огледалната повърхност, рифовете, затварящи лагуната Чирики, трептяха като мираж над покрилото се с тъмни бразди море.

Той понечи да се качи в лодката, но едно ридание го накара да спре и да обърне глава. Отпуснала ръката с револвера, непознатата млада жена плачеше. Без много да мисли, Франсис пристъпи към нея и въпросително и съчувствено я докосна с ръка. Девойката потрепери от допира, дръпна се от него и с упрек го загледа през сълзя. Той сви рамене пред постоянната промяна на настроенията й и безсилен да проумее загадъчното й държане, вече беше готов да се обърне към лодката, когато тя го спря.

— Бихте могли поне… — започна тя, но се запъна и преглътна. — Бихте могли да ме целунете за сбогом.

Тя поривисто се приближи с отворени обятия и увиснал в дясната й ръка, неотговарящ на положението револвер. Франсис озадачено се поколеба за миг, после я прегърна и се смая, когато получи страстна целувка по устните, след което девойката обори глава на рамото му и избухна в сълзи. Въпреки изумлението той усещаше револвера, притиснат между плешките към гърба си. Тя вдигна мокро от сълзи лице и го зацелува пак и пак, а той си мислеше дали не постъпва непочтено, като отговаря на целувките й с почти раван на нейния и не по-малко загадъчен порив.