Джек Лондон - Сърцата на тримата

— Съветвам ви да бъдете много внимателен и крайно предпазлив, сър — предупреди го негърът. — Съвсем не е изключено тези лишени от разсъдък животни да постъпят по най-неразумен начин, сър.

— Качвай се в лодката и ме прекарай оттатък — заповяда кратко Франсис.

— Не, сър — отговори чернокожият моряк. — Много съжалявам, сър, но трябва да ви кажа, че съм се пазарил за матрос на капитан Трефетен и не съм се пазарил да се самоубивам, тъй че не виждам защо трябва да отивам с вас оттатък на сигурна смърт, сър. Най-хубавото, което можем да направим, е да се измъкнем оттука, че е доста горещо, а положително и без всякакво съмнение ще стане още по-горещо, ако останем, сър.

С дълбока погнуса и презрение Франсис мушна автоматичния си пистолет в джоба, обърна гръб на облечените със зебло диваци и закрачи между палмите. Там, където огромна коралова канара стърчеше изправена на ръб от някакъв отдавнашен земен трус, той слезе на пясъка. Край брега на Телеца, отвъд тесния проток, имаше малка лодка. На брега от тази страна стоеше неустойчиво наглед и явно пробито кану, издълбано от цяло дърво. Когато го наведе, за да излее събралата се вода, Франсис забеляза, че ловците на костенурки то бяха последвали и сега го зяпаха от края на кокосовата горичка, обаче малодушният му моряк не се виждаше.

Да премине протока, бе въпрос на няколко мига, но щом стъпи на брега на Телеца, той бе посрещнат от нова проява на негостоприемство от страна на висок, бос млад мъж, който излезе иззад една палма с автоматичен пистолет в ръка и кресна: — Vamos! Махай се! Да те няма!

— И таз хубава! — възкликна Франсис полу на шега, полусериозно. — Човек не може да мръдне по тия места, без да му тикнат пистолет под носа. И всеки ти казва: „Махай се pronto“.

— Никой не те е канил — отвърна непознатият. — Ти се натрапваш. Махай се от моя остров. Давам ти половин минута.

— Започвам вече да се ядосвам, друже — напълно искрено му каза Франсис и същевременно измери под око разстоянието до най-близкия палмов ствол. — Когото и да срещна тука, все е налудничав и неучтив и явно гледа колкото може по-скоро да се отърве от присъствието ми: дотам ме докараха, че и аз вече започвам да ставам като всички тук. Освен това голото ви уверение, че островът бил ваш, не е доказателство…

Поради бързината, с която се хвърли към прикритието на палмата, изречението му остана недовършено. Той стигна зад ствола едновременно с куршума, който с глух звук се заби в дървото.

— Ето ти, щом си го просиш! — извика той и изпрати един куршум точно в средата на палмовия дънер, зад който се криеше противникът му.

В течение на няколко минути и двамата гърмяха напосоки или стреляха след продължително дебнене, но когато изпрати осмия си и последен куршум, Франсис остана с неприятното убеждение, че е наброил само седем изстрела от страна на непознатия. Той свали корковия си шлем и предпазливо го подаде иззад палмата и противникът му веднага го продупчи.

— С какъв пистолет стреляте? — запита той със студена учтивост.

— Колт — отговори непознатият.

Франсис смело излезе от прикритието.

— В такъв случай сте свършили патроните си — каза той. — Аз ги броих. Осем. Сега можем да си поприказваме.

Непознатият излезе иззад дървото и Франсис неволно се възхити от прекрасната му фигура, въпреки че облеклото му се състоеше от чифт мръсни платнени панталони, памучна фланелка и сомбреро с увиснала периферия. Освен това му се стори, че вече го е виждал някъде, но съвсем не му дойде наум, че стои пред свой двойник.

— Да поприказваме! — подигравателно изръмжа непознатият, захвърли пистолета и измъкна нож. — Сега ще ти отрежа ушите, а може и да те скалпирам.

— Я гледай! Какви добродушни и мили зверове имало по тия краища — отвърна Франсис с нарастващ гняв и възмущение. Той също измъкна ловджийския си нож, съвсем новичък още и неупотребяван. — Виж какво, хайде да се преборим и да ги зарежем тия кървави разправии от евтините романчета.

— Трябват ми твоите уши — любезно отговори непознатият и бавно запристъпва напред.

— Добре. Който пръв повали другия по гръб, ще му вземе ушите.

— Дадено. — Младият мъж с платнените панталони прибра ножа.

— Жалко, че няма някоя кинокамера да ни снима — позасмя се Франсис и също прибра своя. — Вече ме хванаха дяволите! Сега съм като най-свирепия индианец! Пази се! Ей сега ще видиш! С каква да е хватка, но ще те поваля!

Действията и думите се сляха в едно, но великолепното му нападение завърши позорно, понеже непознатият, очевидно подготвен за удара, отстъпи, щом телата им се сблъскаха, падна по гръб, мушна единия си крак в корема на Франсис и от здравата опора на земята с неудържим тласък го преметна презглава.