Джек Лондон - Сърцата на тримата

Младият мъж се подчини на призрачния си водач или на подтика на собствената си дълбока интуиция, излезе, запъти се към брега и като погледна оттам през тесния проток към остров Бик, видя доскорошния си противник, опрял гръб на големия отломък коралова: скала, да отбива с изхвърлено от морето парче дърво нападението на препасани с дрипи от зебло и размахали своите мачете индианци.

А Франсис беше на края на силите си и тъкмо залитна, зашеметен от улучилия го в главата камък, когато видя привидение, което почти го накара да повярва, че е вече умрял и се намира в царството на сенките, защото самият сър Хенри Морган със сабя в ръка тичаше по брега, за да му се притече на помощ. Нещо повече — привидението въртеше сабята, посичаше индианците отляво и отдясно и пееше с цяло гърло:

Когато краката му се подкосиха и той бавно се огъна и се отпусна на земята, Франсис видя, че индианците са се разпръснали и бягат от яростния устрем на зловещия пират, и ги чу да викат:

— Боже, смили се над нас! Света дево, спаси ни? Това е духът на стария Морган!

Франсис отвори очи в покритата с трева колиба в самия център на Телеца. Първо в слабите проблясъци на възвръщащото се съзнание той съзря рисувания лик на сър Хенри Морган, който го гледаше от стената. След това забеляза по-младо издание на същия в триизмерна жива, движеща се плът, което мушна в устата му манерка с коняк и му заповяда да пие. Щом допря устни до манерката, Франсис скочи на крака; движени от една и съща подбуда, и той, и непознатият се изгледаха право в очите, погледнаха портрета на стената, чукнаха се с манерките и пиха за човека от портрета и един за друг.

— Ти ми каза, че си Морган — рече непознатият. — Аз също съм Морган. Този там на стената е сложил началото на моя род. Ами ти от кой род си?

— На стария пират — отговори Франсис. — Малкото ми име е Франсис. А твоето?

— Хенри… точно по оригинала. Трябва да сме далечни братовчеди или нещо подобно. Аз съм тръгнал да търся плячката на хитрия стар уелски скъперник.

— Аз също — каза Франсис и протегна ръка. — Но не признавам никаква делба.

— В тебе се обажда старата кръв — с одобрение се усмихна Хенри. — Който я намери пръв, той ще я вземе. През последните шест месеца съм преобърнал нагоре с краката почти целия остров и единственото, което можах да открия, са тия стари дрипи. Готов съм да те изпреваря, ако мога, но и да застана гръб до гръб с тебе всеки път, когато ме повикаш на помощ.

Тази песен е цяло чудо! — възкликна Франсис. — Искам да я науча. Я запей пак тоя куплет.

И двамата се чукнаха с манерките си и подеха в един глас:

Но страшно главоболие накара Франсис да спре да пее и той с радост се остави да го сложи в закачения на хлад хамак, след което Хенри отиде с лодката до „Анхелика“, за да предаде на капитана заповедта на своя гост да остане на котва, но да не позволява на никой от моряците да слиза на Телеца. Едва късно на другата сутрин, след дълги часове тежък сън, Франсис се изправи на крака и заяви, че главата му се е прояснила.

— Знам го какво е, веднъж ме хвърли един кон — съчувствено рече странният му сродник и му наля огромна чаша благоуханно кафе. — Изпий ей това. Ще се родиш наново. Не мога да ти предложа много нещо за закуска освен бекон, сухари и пържени яйца от костенурка. Пресни са. За това гарантирам, защото ги изрових тая сутрин, докато ти спеше.

Това кафе е цяла закуска само по себе си — похвали го Франсис, който разучаваше своя роднина и току поглеждаше портрета на техния пра дядо.

Ти си също като него, и то не само по външен вид — засмя се Хенри, доловял втренчения му поглед. — Когато се отказа от всякаква делба вчера, с устата ти говореше самият сър Хенри. Той е изпитвал дълбока неприязън към всякаква делба дори със собствения си екипаж. Точно това му е причинявало най-много неприятности. И положително никога не е разделил нито една пара от съкровищата си с никой от своите потомци. Виж, аз съм по-друг. Не само ще разделя с тебе Телеца, но ще ти подаря и моята половина отгоре, всичко накуп: тази колиба, всичката тази чудесна покъщнина, недвижимо имущество, наследствени права и тъй нататък и всички останали яйца от костенурки. Кога искаш да се нанесеш?

— Искаш да кажеш? … — попита Франсис.

— Точно това. Тука няма нищо. Аз съм изровил и преобърнал целия остров и всичко, което съм намерил, е ей онзи сандък, натъпкан със стари дрехи.