Джек Лондон - Сърцата на тримата

Това, което отчайваше Баском, беше загадъчността н неумолимостта на нападението. Акциите на всички дружества, в които Франсис взимаше участие, падаха и падаха, сякаш влачени от някакъв бавно свличащ се ледник. В това движение нямаше нищо, което да бие на очи — само едно равномерно, неотклонно спадане, от което голямото състояние на Франсис страхотно се смаляваше. А наред с поименните му акции още повече се топяха и притежаваните от него ценни книжа на предявител.

След това се пръснаха слухове за война. Започнаха безразборно да подписват паспорти на посланиците и като че ли половината свят бе обявил мобилизация. Тъкмо този момент, когато положението на борсата беше разклатено и можеше да се очаква паника, а великите сили се бавеха и не обявяваха мораториум, Ригън избра за решителния удар. Времето беше назряло за рязко понижаване на курсовете, а с Ригън се бяха свързали десетина други големи борсови играчи, които мълчаливо го бяха приели за свой водач. Но дори и те не бяха напълно запознати с плановете му, нито знаеха какво точно цели с тях, Те всички участвуваха по една и съща подбуда и понеже с простия си ум гонеха само паричната печалба, не се и сещаха за Франсис Морган, нито за сянката на баща му, срещу която бе насочен големият удар.

Ригъновата фабрика за слухове заработи денонощно и първи и най-бързо в общото падане на борсата паднаха акциите на Франсис, които вече значително бяха паднали, преди още да почне това главоломно понижение. Обаче Ригън внимаваше да не упражни никакъв натиск върху „Тампико Петролиъм“. Акциите на тази корпорация гордо се държаха на висота сред общия разгром и Ригън с нетърпение чакаше онзи миг на отчаяние, когато Франсис ще се види принуден да наводни с тях пазара, за да спаси сетните остатъци от другите си интереси.

— Боже, боже!

Баском се държеше с ръка за едната си буза й кривеше лице, сякаш непоносимо го болеше зъб.

— Боже, боже! — повтори той. — Борсата е фалирала, а заедно с нея и „Тампико Петролиъм“! Какъв крах! Кой можеше да си представи!

Франсис седеше в частния кабинет на Баском и равномерно посмукваше цигарата си, без да забележи, че тя не е запалена.

— Всички продават, сякаш акциите им парят ръцете — потвърди той.

— Това ще продължи до утре сутрин по това време, не повече… тогава ще бъдете разорен, а с вас и аз — простичко довърши борсовият му посредник и хвърли бърз поглед към часовника.

Часовникът показваше дванадесет, както установи и бързият машинален поглед на Франсис.

— Хвърлете на пазара каквото остава от „Тампико Петролиъм“ — каза той уморено. — С това би трябвало да издържим до утре.

— Ами утре — запита борсовият посредник, — когато вече нищо не ни остане и всички, включително и разсилните, ще продават каквото им падне?

Франсис сви рамене.

— Вие знаете, че съм ипотекирал къщата, вилата „Кът на мечтите“ и ловната хижа в Адирондакските планини, и то за най-голямата възможна сума.

— Имате ли приятели?

— В такъв момент? — с огорчение подхвърли Франсис.

— Да, тъкмо сега е моментът — възрази Баском. — Вижте какво, Морган. Аз зная хората, с които сте дружили в колежа. Да вземем Джони Патмор…

— И той е вече загазил до гуша. Разоря ли се аз, ще се разори и той. А Дейв Доналдсън ще трябва да се научи да живее с около сто и шестдесет долара на месец. А колкото за Крис Уестхаус, той ще трябва да потърси препитание в киното. Винаги е бил добър на сцената, а аз случайно зная, че има идеално „филмово“ лице.

— Ами Чарли Типъри — подсказа Баском, макар и да пролича, че Типъри не му вдъхва никаква надежда.

— Да — съгласи се Франсис със същия безнадежден вид. — Там ще ни попречи само едно нещо: баща му е още жив…

— Тоя дърт нехранимайко нито веднъж в живота си не е предприемал нещо рисковано! — допълни Баском. — А всеки миг има подръка милиони! И е още жив за съжаление. Чарли би могъл да го убеди и би го направил, ако не пречеше едно малко обстоятелство.

— Нямате с какво да гарантирате? — попита борсовият посредник.

Франсис кимна.

— Да видя, няма да повярвам, че старецът може да даде и един долар без надлежните гаранции!

Въпреки това подир няколко минути, с надеждата да завари Чарли Типъри в кантората му през обедната почивка, Франсис даде на прислужника визитната си картичка. Между всички нюйоркски бижутери и търговци на скъпоценни камъни предприятието на Типъри беше най-голямото. И не само това. То минаваше за най-голямото в света. Типьри-баща беше вложил в брилянти повече паря, отколкото бе известно дори на тези, на които е известно всичко.