Джек Лондон - Сърцата на тримата

Така беше и със замислянето и разработването на новото Ватерлоо, заплашващо Франсис Морган. Зад него се криеше отмъщение, но това беше отмъщение, насочено срещу покойник. Не Франсис, а бащата на Франсис целеше да порази той, макар че трябваше да порази живия, за да уязви сърцето на мъртвеца. Осем години Ригън бе чакал и търсил удобен случай, докато старият Р. Х. М. — Ричард Хенри Морган — най-после умря. Но случаят не му се представи. Той бе наистина Вълка на Уол Стрийт, но колкото и да търсеше, не можа да намери възможност да премери сили с Лъва, защото до самата си смърт Р. Х. М. беше известен под името Лъва на Уол Стрийт.

И така, като се прикриваше непрекъснато с външни прояви на доброжелателство, Ригън пренесе враждата от бащата върху сина. Ала самите основания, върху които градеше отмъщението си, бяха плод на неверни, грешни представи. Вярно, осем години преди смъртта на Р. Х. М. Ригън се беше опитал да го изиграе и не беше успял, но никога и през ум не му бе минало, че Р. Х. М. е разбрал тази работа. А Р. Х. М. бе не само разбрал, но и установил по неопровержим начин намеренията му, след което бързо и ловко бе надхитрил вероломния си делови приятел. Ако беше разбрал, че Р. Х. М. знае за коварството му, Ригън щеше да преглътне всичко, без дори и да помисли за отмъщение. Но сега, убеден, че Р. Х. М. не беше с нищо по-добър от самия него, убеден, че Р. Х. М. е извършил тази низост спрямо него без всякакво предизвикателство и подозрение, само поради своята подлост, която не пада по-долу от неговата, той не виждаше друг начин да си разчисти сметката, освен като го разори или като не може да разори него, да разори неговия син.

И Ригън започна да изчаква. Отначало Франсис не играеше на борсата и се задоволяваше със сигурните доходи от сигурните капиталовложения, направени от баща му. Едва когато Франсис направи първата си стъпка с основаването на „Тампико Петролиъм“ и вложи в това дружество доста милиони със сигурни изгледи да получи много милиони печалба, пред Ригън се мярна първата възможност да го съсипе. Но когато съзря тази възможност, той реши да я използува, без да губи време, при все че бавната и всестранна подготовка за борбата му отне много месеци. Преди да свърши тази подготовка, Ригън успя да установи почти до една всичките безименни и поименни акции, притежавани от Франсис в различните предприятия.

Всъщност Ригън посвети две години и нещо на тази подготовка. В някои от корпорациите, в които Франсис имаше големи вложения, Ригън беше директор и тяхната съдба до голяма степен зависеше от него. Във „Фриско Консолидейтед“ той беше председател. В „Ню Йорк, Върмонт и Кънектикът“ беше подпредседател. Благодарение на влиянието си върху един от директорите на „Нортуестърн Електрик“ беше успял със задкулисни интриги да спечели две трети от гласовете. И така, с всички други — било пряко, било косвено, чрез клоновете на разни корпорации и банки, той сложи ръка върху тайните пружини и лостове на финансовата и търговска машина, Която крепеше състоянието на Франсис. И все пак всяко от тези предприятия представляваше незначителна дреболия в сравнение с най-голямото — „Тампико Петролиъм“. Там, ако не смяташе някакви си двадесет хиляди акции, купени на свободния пазар, Ригън не притежаваше нищо и нямаше никакво влияние, макар че назряваше времето да продава, да се разпорежда и да жонглира с огромни количества. „Тампико Петролиъм“ фактически представляваше частно владение на Франсис. Големи вложения имаха в него известен брой негови приятели. Вложенията на госпожа Карудърс бяха направо грамадни. Тя го тревожеше и дори му дотягаше по телефона. Имаше и други, като Джони Патмор, които, изобщо не му додяваха, а когато се срещаха с него, говореха небрежно и оптимистично и за борсата, и за финансовите дела въобще. Но това се понасяше по-трудно от вечната нервност на госпожа Карудърс.

Поради машинациите на Ригън акциите на „Нортуестърн Електрик“ паднаха с цели тридесет точки и вече не се качиха. Външни лица, които се мислеха за познавачи, смятаха, че положението на предприятието е много разклатено. Ами това малко, старо, непревземаемо като Гибралтар дружество „Фриско Консолидейтед“! Носеха се най-неприятни слухове и все по-настойчиво се говореше за фалит. „Монтана Лоуд“ все още не можеше да стъпи на крака след неласкавия и рязък отчет на Мълани, а Уестън, големият експерт, изпратен от английските вложители, не беше успял да съобщи нищо утешително. „Импириъл Тънгстън“, който от шест месеца не даваше никакви приходи, понасяше страхотни загуби от голямата стачка, която като че ли едва започваше. И никой освен няколко посветени профсъюзни водачи нямаше представа, че зад цялата тази работа се крие златото на Ригън.