Джек Лондон - Малката стопанка на голямата къща

— Той дойде на закуска точно когато пие ставахме — обади се Бърт Уейнрайт.

— Ако го видите, кажете му да бъде готов в единадесет и половина. Вас, Бърт, не каня… от любезност. По това време девойките сигурно ще са станали.

— Но вземете и Рита със себе си — замоли се Бърт.

— Не се бойте — отвърна от вратата Форест. — Ние отиваме по работа. Освен това и с крик не можеш да откъснеш Рита от Ернестина.

— Тъкмо затова бих искал да видя дали можете да го направите — усмихна се широко Бърт.

— Чудно как мъжете никога не ценят собствените си сестри. — Форест помълча малко. — Винаги съм смятал, че Рита е отлична сестра. Какво не й харесвате?

Без да дочака отговора, той затвори зад себе си вратата и задрънча шпори по коридора към една извита стълба с широки каменни стъпала. Когато се изкачи горе, той чу звуци на пиано и привлечен от ритъма на танцова мелодия и от висок смях, надникна в бяла утринна стая, цялата обляна в слънчева светлина. Млада девойка с розово кимоно и сутрешна шапчица седеше до пианото, а други две девойки, също така облечени, играеха прегърнати някакъв танц, който не се учи в никоя танцувална школа и не е предназначен за мъжки поглед.

Девойката при пианото го забеляза, смигна му и продължи да свири. Танцуващите го зърнаха едва след няколко минути. Те нададоха викове на уплаха, паднаха, смеейки се, една друга в обятията си и музиката спря. И трите бяха великолепни, здрави млади същества и докато Форест ги гледаше, в очите му грееше същата радост, която изпитваше при вида на Принцеса Фодърингтън.

Започнаха да си разменят шеги и закачки, както е обичайно, когато се съберат млади хора.

— Стоя тук вече пет минути — увери ги Дик Форест. За да прикрият смущението си, двете танцьорки заявиха, че се съмняват в това и посочиха редица добре известни случаи, когато са го улавяли в лъжа. Девойката до пианото, Ернестина, негова балдъза, настоятелно твърдеше, че от устата му се отронват само чисти бисери истина, че го е забелязала още от момента, когато е влязъл, и че по нейното пресмятане той ги е наблюдавал много повече от пет минути.

— Е, както и да е — прекъсна Форест глъчката им, — милият наивник Бърт мисли, че още не сте станали.

— Станали сме, но не за него — възрази една от танцуващите девойки, жива и млада, хубава като Венера. — А също не и за вас. Така че бягайте, млади момко.

— Слушайте, Лют — започна строго Форест, — само поради това, че съм немощен старец, а вие на осемнадесет години и че по една случайност сте сестра на жена ми, не следва, че трябва да важничите с мене. Не забравяйте — и аз желая да изтъкна този факт заради Рита, колкото и неприятен да е той, — не забравяйте, че през последните десет години за ваш срам аз съм ви натупвал толкова много пъти, че сигурно не бихте искали да ме предизвикате да ги изброя. Вярно е, че не съм толкова млад, колкото някога, но… — Той попипа мускулите на дясната си ръка и даде вид, че се готви да засуче ръкава си. — Но още не се давам и бас държа…

— Какво? — подразни го войнствено младата девойка.

— Бас държа — промълви той заплашително, — бас държа, че… Освен това със съжаление трябва да отбележа, че шапчицата ви е изкривена. Пък и не може да се каже и при най-добро желание, че е ушита с особено голям вкус. Аз бих могъл да ушия шапчица, която да ви прилича много повече даже с пръстите на краката си, даже насън и … да, даже ако страдам от морска болест.

Лют тръсна предизвикателно русата си глава, хвърли поглед към другарките си, търсейки подкрепа, и каза:

— Съмнявам се. Мислите ли, че ние трите няма да успеем да се справим с такъв възстар, дързък и надебелял мъж. Е, момичета, какво ще кажете? Да го нападнем. Та той е вече на четиридесет години, а и страда от аневризъм. Да, макар и да ми е противно да издавам семейни тайни, трябва да кажа, че той има болестта на Мениер 6 6 Болестта на Мениер — нервно страдание, при което се губи равновесие. Б. пр. .

Ернестина, дребна, но яка осемнадесетгодишна блондинка, скочи от пианото и се втурна заедно с другарките си в нападение с възглавниците от дълбоките дивани край прозореца. В една редица, всяка с възглавница в ръка, запазвайки умело необходимото разстояние помежду си, за да могат по-лесно да хвърлят възглавниците, те започнаха да настъпват към врага.

Форест се приготви за бой, но внезапно вдигна ръка за преговори.

— Страхливец! — подразниха го те отначало поотделно, а после в хор.

Той заклати енергично глава.