Джек Лондон - Малката стопанка на голямата къща

— Една жена, дори и едно младо момиче винаги налагат волята си над тези простички създания, мъжете — промълви Крелин, безсилен да оспори цифровите данни на господаря си, но твърдо решил в ума си да ги провери.

— И вашата девойка ще постъпи в университета „Станфорд“ — засмя се Форест, готвейки се да пусне кобилата в галоп, — а вие и аз, и всички мъже ще правим всичко необходимо, докато свят светува, за да могат жените да налагат волята си.

Крелин се усмихна на себе си, докато Форест се отдалечаваше надолу по пътя; той познаваше добре творчеството на Киплинг и мисълта, която го караше да се усмихва, беше следният цитат от него: „А къде са вашите деца, мистър Форест?“ И той реши да го повтори пред мисис Крелин при сутрешното кафе.

Дик Форест се спря още веднъж, преди да стигне Голямата къща. Той заговори с един човек, когото назова мистър Мендънхол, управляващ коневъдството и специалист по пасбищата, който имаше славата, че познава не само всяко стръкче трева в чифлика, но и височината и възрастта му още от самото му поникване.

Форест му направи знак и Мендънхол спря двата жребеца, които тренираше да теглят двуколка. Форест го повика, защото искаше да сподели с него нещо, което му хрумна, когато отправи поглед отвъд северния край на долината, към големите вълнисти склонове, осветени от слънцето и обагрени с ярка зеленина там, където се врязваха в обширната равнина на реката Сакраменто.

Последвалият разговор беше бърз и кратък, свеждащ се до изрази, употребявани от хора, които си разбират от приказката. Говориха за тревата. Отвориха дума за зимните валежи и за възможността от предстоящи късни пролетни дъждове. Споменаха разни имена като Малкия Койот и рекичките Лос Куатос, хълмовете Йоло и Мирамор, Големия басейн, Кръглата долина, планинските гребени Сан Анселмо и Лос Банос. Разискваха движението на стадата и табуните в миналото, настоящето и бъдещето, както и изгледите за добив на сено в далечни високи пасища, и оценката на сеното, останало от зимата в отдалечени хамбари и в скътаните планински долини, където стадата зимуваха и се хранеха.

Под дъбовете на коневръза на Форест бе спестено усилието да завърже Людоедката. Един коняр изтича да поеме кобилата и Форест, като се поспря само да спомене нещо за някакъв кон на име Дъди, пристъпи прага на Голямата къща, звънтейки с шпорите си.

Форест влезе в едно крило на Голямата къща през масивна врата от дялано дърво, обкована с железни гвоздеи, отваряща се към помещение, прилично на подземен средновековен затвор. Подът беше циментов, а наоколо имаше врати, които водеха в различни посоки. Една от тях се отвори и от нея излезе китаец с бяла престилка и бяла колосана готварска шапчица, а заедно с него се появи и шум от глухо бръмчене на динамомашина. Това отклони Форест от пътя му. Той се спря, разтвори широко вратата и надникна в хладна циментирана стая, осветена с електричество, където се намираше дълъг хладилник със стъклена предна страна и стъклени полици, отстрани на който се виждаше машина за изкуствен лед и динамомашината. На пода, облечен в омазнен работнически комбинезон, беше клекнал дребен изпоцапан човек, комуто Форест кимна с глава.

— Някаква повреда ли има, Томпсън? — запита той.

— Имаше — отговори кратко и натъртено човекът.

Форест затвори вратата и тръгна по приличен на тунел коридор. Тесни прозоречни отверстия с железни пречки, прилични на бойници за стрелци от средновековни замъци, осветяваха слабо пътя. През друга врата той влезе в дълга, ниска стая, с греди по тавана и с камина, в която би могъл да се изпече цял вол. Грамаден пън, сложен върху легло от жарава, пламтеше ярко. По-голямата част от мебелировката се състоеше от две билярдни маси, няколко масички за карти, дивани по ъглите и миниатюрен бар. Двама младежи, които натриваха с тебешир щеките си, отговориха на поздрава на Форест.

— Добро утро, мистър Незмит — поздрави весело той, — насъбрахте ли още материали за „Скотовъден вестник“?

Незмит, тридесетгодишен човек с очила, се усмихна смутено и като намигна, посочи с глава другаря си.

— Уейнрайт ме съблазни — обясни той.

— Което означава, че Лют и Ернестина сигурно още спят, за да поддържат красотата си — засмя се Форест.

Младият Уейнрайт се наежи при тази шега, но преди да изрече готовия на устните му отговор, неговият домакин вече беше тръгнал напред, обръщайки се през рамо към Незмит:

— Искате ли да дойдете с мене в единадесет и половина? Тейър и аз отиваме с колата да видим шропшиърските овни. Той иска да купи десет вагона. Вие сигурно ще намерите богат материал в тези пратки за Айдахо. Донесете и фотографическия си апарат… Видяхте ли Тейър тази сутрин?