Джек Лондон - Малката стопанка на голямата къща

— Специално за това и изобщо за цялата ви дързост и трите ще си получите заслуженото. Сега в съзнанието ми ослепително блясват неправдите, които цял живот съм търпял от вас. Още миг и ще ви направя на пух и прах. Но най-напред аз се обръщам към вас, Лют, като селски стопанин, и ви моля най-смирено да ми обясните, какво, за бога, е това Мениерова болест? Овците прихващат ли я?

— Мениеровата болест… — започна Лют — е болестта, от която вие страдате. Знае се, че овците са единствените същества, които се разболяват от нея.

Избухна истинска война и хаос. Форест предприе един футболен ход, който бе популярен в Калифорния, преди там да бяха започнали да играят ръгби; девойките го оставиха да пробие редицата им, втурнаха се към него откъм фланговете и почнаха да го удрят с възглавниците. Той тръгна към тях с широко разперени ръце, с прострени напред и извити като куки пръсти и сграбчи и трите. Битката се превърна във вихрушка около мъжа с шпори, върху когото полетяха късове лек копринен плат, пантофи, шапчици и игли за коса. Чуваха се ударите на възглавниците, ръмженето на нападнатия, виковете, писъците и кикотенето на девойките и над целия грохот на битката се носеше неудържим смях и звук от раздирането и късането на нежни материи.

Дик Форест се озова проснат на пода, задушен от майсторски хвърляните върху му възглавници, с бръмнала от ударите глава, повлякъл с ръка разкъсан и цял изпомачкан бледосин копринен колан с избродирани на него рози.

До едната врата, с пламнали от борбата бузи, беше застанала Рита, настръхнала като сърна, готова да бяга. До другата врата, също с пламнали бузи, стоеше Ернестина в повелителната поза на майката на братята Гракхи, увила се грижливо в жалките остатъци на кимоното си, което крепеше здраво с ръка. Лют, скрила се зад пианото, се опита да избяга, но бе спряна от заплашванията на Форест, който, застанал на четири крака, удряше силно с длани по пода, въртеше свирепо глава и ревеше като разярен бик.

— А хората все още вярват в древния праисторически мит — заяви Ернестина от безопасното си място, — че това клето подобие на човек, съборено в праха, някога е било капитан на отбора на „Бъркли“ и е победило отбора на „Станфорд“.

Тя се задъхваше от умора и Форест с особено възхищение забеляза как блестящата вишнева коприна трепкаше върху повдигащите й се гърди, а сетне хвърли поглед и към другите две девойки, също така задъхани.

Пианото беше миниатюрен роял — изящно съчетание на бяла полировка и злато, в тон със сутрешната стая. То стоеше настрани от стената, така че Лют можеше да избяга, като го заобиколи. Форест се изправи на крака и застана срещу нея над широкия плосък капак на инструмента. Той понечи да го прескочи, но тя извика ужасена:

— Шпорите ви, Дик! Шпорите ви!

— Почакайте да ги махна — предложи той.

Когато се наведе да ги свали, Лют се втурна да бяга, но той незабавно я върна в убежището й зад пианото.

— Чудесно! — извика той. — Нека всичко падне върху главата ви. Ако пианото се издраска, ще разкажа работата на Паола.

— Имам свидетели — рече тя задъхано, като посочи с веселите си сини очи двете млади същества до вратите.

— Много добре, миличка. — Форест се отдръпна назад и разпери длани върху капака на пианото. — Идвам при вас.

Думите и действието се сляха. С отдръпнато настрани от ръцете си тяло той прескочи пианото, като опасните шпори минаха цял фут над лъскавата бяла повърхност. В същия миг Лют се мушна пълзешком под пианото! За нещастие обаче тя си удари главата и преди да се съвземе, Форест заобиколи пианото и я натика под него.

— Излезте! — заповяда той. — Излезте, за да си получите наказанието!

— Примирие — замоли се тя. — Примирие, рицарю, в името на възлюблената ви и на всички девойки в беда.

— Не съм никакъв рицар — заяви с дълбок бас Форест, — а людоед, мръсен, долен и съвсем непоправим. Роден съм сред блатата. Баща ми беше людоед, а майка ми още по-страшна людоедка. Приспивали са ме воплите на умиращи деца, прокълнати и обречени на гибел. Отхранен съм само с кръвта на девойки, възпитавани в пансиона „Милз“. Любимото ми място за ядене винаги е било твърдият дървен под, храната ми — парче от девойка от пансиона „Милз“, а покривът ми капак на пиано. Баща ми беше не само людоед, но и калифорнийски конекрадец. Аз съм по-свиреп от баща си. Имам повече зъби. Майка ми беше не само людоедка, но и агент-разпространител на книги в Невада. Нека разкрия целия й позор. Тя дори записваше абонати за женски списания. Аз съм по-страшен от майка си. Бил съм амбулантен търговец на самобръсначки.