Колийн Маккълоу - Антоний и Клеопатра

Станала е още по-красива, помисли си брат й и му се прииска да можеше да сподели мъката й. Макар да бе дал съгласието си за този брак, той никога не бе приел истински мъжа, който притежаваше любимата му Октавия. Освен това си имаше планове, а смъртта на Марцел Млади можеше да ги подпомогне. Октавия щеше да превъзмогне загубата. Четири години по-възрастна от него, тя бе типичен представител на Юлиите — златна коса, очи със сини оттенъци в тях, високи скули, красива уста и изражение на сияйно спокойствие, което привличаше хората. А най-важното беше, че бе щедро одарена с дар, присъщ за повечето жени от рода — правеше мъжете си щастливи.

Селина беше новородена и Октавия се грижеше сама за нея — радост, която не можеше да остави на някоя дойка. Това обаче означаваше, че почти нямаше възможност да излиза и често се налагаше да остави посетителите. Подобно на брат си, Октавия беше скромна едва ли не до крайност и не би допуснала да оголи гръдта си и да накърми детето си пред друг мъж, освен съпруга си. Още една причина, поради която Октавиан я обичаше. За него тя бе въплъщение на богинята Рим и той си бе дал дума, когато стане безспорен господар на града, да издигне нейни статуи на обществени места — чест, която по принцип не се полагаше на жени.

— Мога ли да видя Марцел? — попита Октавиан.

— Каза — никакви посетители, в това число и ти. — Лицето й се изкриви. — От гордостта е, Цезаре. Гордостта на изрядния човек. Стаята му мирише, независимо колко я чистят слугите и колко благовония изгарям. Лекарите я наричат миризма на смърт и казват, че не може да се премахне.

Той я прегърна и целуна косата й.

— Мила моя сестро, какво мога да направя за теб?

— Нищо, Цезаре. Ти утешаваш мен, но нищо не може да утеши него.

Нямаше резултат, налагаше се да бъде брутален.

— Трябва да замина надалеч най-малко за един месец — рече той.

— А! — възкликна тя. — Наложително ли е? Той няма да издържи и половин месец!

— Да, наложително е.

— Кой ще уреди погребението? Кой ще намери гробар? Кой ще намери подходящ човек за прощална реч? Родът ни е вече толкова малък ! Войни, убийства… Може би Меценат?

— Той е в Агригентум.

— Тогава кой е останал тук? Домиций Калвин? Сервилий Вация?

Октавиан повдигна брадичката й и я погледна право в очите. Устата му беше стисната, на лицето му се четеше прикрита болка.

— Мисля, че трябва да бъде Луций Марций Филип — отмерено рече той. — Не ми е любимец, но е единственият, който няма да накара хората да говорят. Тъй като никой не вярва, че майка ни е мъртва, какво значение може да има? Ще му пиша, че може да се върне в Рим и да се настани в дома на баща си.

— Ще се изкуши да завре заповедта в гърлото ти.

— Ха! Не и той! Ще си затрае. Та той прелъсти майката на триумвира Цезар, Сина на Божествения! Благодарение на нея спаси кожата си. Как само ми се иска да му скалъпя обвинение в предателство и да го използвам като заплаха за епикурейския му дворец! Дори моето търпение си има граници и той много добре го знае. Ще си затрае — повтори Октавиан.

— Искаш ли да видиш малката Марция? — попита Октавия с треперещ глас. — Толкова е сладка, наистина!

— Не, не искам! — рязко отвърна Октавиан.

— Но тя ни е сестра! Кръвта ни свързва, Цезаре, дори от страната на Марциите. Бабата на Божествения Юлий бе Марция.

— Не ме интересува, ако ще да е била и самата Юнона! — грубо отвърна Октавиан и излезе.

Горката, горката! Беше си тръгнал, преди да му каже, че двете момчета на Фулвия от Антоний засега са приети в домакинството й. Когато отиде да ги види, беше открила с ужас, че двамата дребосъци са оставени без никакъв надзор и че десетгодишният Курион съвсем е подивял. Е, тя нямаше властта да го вземе под крилото си и да го укроти, но пък можеше да вземе Антил и Юл като проста проява на доброта. Горката Фулвия! Дух на форумен демагог, затворен в женска обвивка. Приятелката на Октавия Филия твърдеше, че Антоний е пребил жена си в Атина и дори я е ритал, но Октавия просто не можеше да повярва. В края на краищата, познаваше добре Антоний и го харесваше много. Симпатиите й донякъде се дължаха на факта, че той много се различаваше от останалите мъже в живота й, да имаш вземане-даване само с блестящи, ловки и коварни мъже можеше да бъде изтощително. Животът с Антоний несъмнено е истинско приключение, но пък да бие жена си! Не, никога не би направил това! Никога.

Върна се в детската стая, за да поплаче тихичко, като се погрижи Марцела, Марцел и Антил, които бяха достатъчно големи, да не забележат сълзите й. Все пак, помисли си тя и донякъде се развесели, ще бъде чудесно мама отново да се върне в живота й! Тя страдаше от някаква болест на костите и бе принудена да прати малката Марция в Рим при Октавия, но скоро щеше да е съвсем наблизо и ще може да види дъщерите й. Кога ли брат й Цезар ще я разбере? И ще я разбере ли изобщо? Някак не й се вярваше. В неговите очи мама бе сторила непростимото.