Колийн Маккълоу - Жертвеният жребец

— Да разбирам ли, че е избягала?

— Да, но на юг в Мемфис при египетските жреци. Царицата е и фараон.

— Не е ли всеки Птолемей фараон?

— Не, Цезаре, в никакъв случай. Авлет никога не е бил. Той отказваше да се съобразява с египетските жреци, които имат голямо влияние върху местното население покрай Нил. Царица Клеопатра пък прекара част от детството си в Мемфис при жреците. Когато се възкачи на трона, те я провъзгласиха за фараон. Цар и царица са александрийски титли, те не се зачитат по поречието на Нил, което е същинският Египет.

— Значи царица Клеопатра, която е също и фараон, е избягала в Мемфис при жреците. Защо не по море като баща си, когато го свалиха от трона?

— Когато един Птолемей бяга по море от Александрия, той трябва да тръгне без пукната пара. В Александрия няма големи богатства. Съкровищниците са в Мемфис и се пазят от жреците. Затова, ако царят не е и фараон, не получава никакви пари. Царица Клеопатра взе средства от Мемфис и отиде в Сирия, за да събере войска. Наскоро се върна и стъпи на египетска земя от северния край на планината Казиус край Пелузиум.

Цезар се намръщи:

— Планина край Пелузиум? Не мислех, че има подобно нещо преди Синай.

— Всъщност това е една голяма пясъчна дюна, Цезаре.

— Аха! Продължавай.

— Генерал Ахил се установи от южната страна на хълма с войските на царя. Неотдавна Потин и Теодот тръгнаха с младия цар и военната флота натам. Според последните новини сражение още не е започнало.

— Значи Египет, или по-скоро Александрия, е в гражданска война — рече Цезар и закрачи из залата. — Гней Помпей Велики да се е появявал наблизо?

— Доколкото знам, не, Цезаре. Със сигурност не е в Александрия. Вярно ли е, че си го сразил в Тесалия?

— О, да. Определено. Преди няколко дни е тръгнал от Кипър и реших, че се е насочил към Египет.

„Не — мислеше Цезар, докато наблюдаваше Ганимед, — този човек със сигурност не знае местонахождението на стария ми приятел и съперник. Тогава къде е Помпей? Дали не е използвал онзи извор близо до Евностското пристанище и не е продължил направо за Киренайка?“

Той спря да крачи.

— Много добре, явно ще трябва да търпя тези две разглезени деца и кавгите им. Затова ще изпратя двама вестоносци до Пелузиум, един до царя и един до царица Клеопатра. Ще наредя и на двамата монарси да ми се представят тук, в собствения им дворец. Ясно ли е?

Ганимед се смути:

— Не виждам някакви трудности за царя, но на царицата може би няма да й бъде възможно да дойде в Александрия. Само да се появи, тълпата ще я разкъса. — Той се озъби презрително. — Любимото занимание на александрийците е да разкъсват с голи ръце изпадналите си в немилост управници. На централния площад, който е много просторен. — Изкашля се. — Трябва да добавя, Цезаре, че за твое собствено добро ще е по-добре ти и висшите ти служители да не излизате от дворцовия комплекс. В момента властта е в ръцете на тълпата.

— Направи каквото можеш, Ганимеде. Сега, ако нямаш нищо против, бих искал да се оттегля в покоите си. Ти се погрижи войниците ми да получат достатъчно храна и вода. Разбира се, аз ще платя. Дори на завишените цени във време на недоимък.

— Така — рече Цезар на Руфрий, докато вечеряха в новото си жилище, — все още нямам никаква вест за бедния Помпей, но се боя за него. Ганимед наистина не знаеше, но аз му нямам доверие. Ако другият евнух, Потин, може да определя действията на младия Птолемей, защо и Ганимед да не контролира Арсиноя?

— Те без съмнение се отнасят с нас негостоприемно — отбеляза Руфрий и се огледа. — Настаниха ни в обора си. — Той се усмихна. — Държа Тиберий Нерон настрана от теб, Цезаре, но той е много недоволен, че трябва да живее в една стая с друг военен трибун. Да не споменавам, че искаше да вечеря с теб.

— Защо, в името на боговете, ще иска да вечеря с най-чуждия на епикурейството римски благородник? О, боговете да ме закрилят от тези непоносими аристократи!

„Сякаш той не е непоносим и аристократ — помисли си с усмивка Руфрий. — Само че непоносимото в него не е свързано с древния му род. Само за да не ме засегне, не иска да ми каже, че е взел този некадърник Нерон единствено защото е патриций от Клавдиите. Знатният произход води след себе си известни задължения.“

Римската пехота остана на корабите още два дни; градският тълкувател беше принуден да разреши на германските конници да слязат на брега и да се установят на лагер в подходящия за паша район между полуразрушените градски стени и Марейското езеро. Местните посрещнаха тези странни варвари с голямо страхопочитание — те бяха полуголи, татуирани и носеха дългите си коси сплетени в странна система от възли. Освен това не знаеха и дума гръцки.