Пол Дохърти - Душегубеца

Навръх Архангеловден през 1605 година новият игумен, отец Верлето, стоеше в стаята си и гледаше през прозореца. Сезонът се сменяше и слънцето вече не печеше така силно, а градината беше обагрена във всички цветове на есента. В този момент старата икономка с посребрени коси и леко прегърбена стойка излезе навън с кошница в ръка. Верлето се усмихна — той знаеше, че англичанката много обича цветята. Възрастната жена приклекна до един розов храст и си отряза едно клонче. Игуменът тъкмо се накани да се обърне, когато вятърът донесе до слуха му някакъв глас.

Верлето беше сигурен, че е чул някой да нашепва в градината думата „хризостома“, и усети как по гръбнака му полазват тръпки. Нещо предстоеше да се случи. В следващия момент англичанката се изправи, изпусна розата и ножиците и загледа вторачено вратата на църквата. От мястото, на което стоеше обаче, игуменът не можеше да види какво гледа тя.

— Майкъл! — Ребека притисна устата си с ръка. — Уилям!

След тези думи старицата се затича през двора като младо момиче. Верлето затвори прозореца и хукна навън. Когато стигна до градината, там вече нямаше никого, но вратата на църквата беше леко открехната. Йезуитът я отвори и тихо се вмъкна в нефа. Параклисът тънеше в мрак, но Верлето беше сигурен, че е видял в дъното му три фигури, хванати за ръце — един чернокос мъж, някакъв тип с бяла като сняг коса, а между тях — смееща се млада жена.

— Ребека! — извика игуменът и влезе в параклиса.

Старицата лежеше пред статуята на архангел Михаил. Отначало Верлето си помисли, че е заспала — лицето й беше толкова спокойно! — но когато се опита да я събуди, разбра, че сърцето й е спряло да бие. Това обаче далеч не беше най-невероятното — в ръката си англичанката държеше няколко кокичета, привързани със синя панделка. Йезуитът взе букетчето и го помириса.

Той знаеше, че суровата римска земя никога не би могла да роди подобни цветя, и до сетния си ден така и не можа да си обясни откъде са се взели тези свежи кокичета в ръката на мъртвата жена.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7284

Издание:

Пол Дохърти. Душегубеца

Английска. Първо издание

Превод: Борислава Велкова

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, София, 2010

ISBN: 978-954-365-080-4

Paul Doherty — Soul Slayer

Copyright © 1997 P.C.Doherty First Published in 1988 by HEADLINE BOOK PUBLISHING

www.paulcdoherty.com

Откъсът е взет от „Буколики. Георгики. Енеида“, прев. Г. Батаклиев, изд. „Народна култура“, С. 1980. — Бел.прев.

Франсис Уолсингам — министър на Елизабет I, известен като един от най-ранните представители на модерното разузнаване. — Бел.прев.

Портата на изменниците — вход към Тауър, през който са минали много от враговете на Тюдорите, преди да бъдат екзекутирани. — Бел.прев.

Древно название на Гибралтарския проток. — Бел.прев.

Разнороден език на базата на италиански, който се използвал през Средновековието и Ренесанса в Източното Средиземноморие. В състава му влизали още турски, френски, испански, гръцки и арабски думи. Днес терминът се използва за всеки разнороден език, служещ за комуникация между носителите на различни езици. — Бел.прев.

„Избрани сатири“, прев. Д. Дечев, изд. „Ал. Паскалев“, С. 1925. — Бел.прев.

Откровение на св. Йоана Богослова, 7:2. — Бел.прев.

Втора книга Мойсеева — Изход, 22:18. — Бел.прев.

Мир и всичко добро (лат.). — Бел.прев.

Перифраза на стиха „претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек“ от Книга на пророк Даниил (5:27). Стихът е част от неръкотворния надпис, появил се на стената в двореца на Валтасар като предупреждение от Господ, че царят ще бъде наказан, задето се е отклонил от правия път. — Бел.прев.

Перифраза на „Пота е за сребро, горнило — за злато, а сърцата Господ изпитва“ от Книга Притчи Соломонови (17:3). — Бел.прев.

Фразата се отнася до момента на разпъването на Христос на кръста и се среща при евангелистите Матей (27:45), Марк (15:33) и Лука (23:44). — Бел.прев.

В името на Отца и Сина… (лат.). — Бел.прев.

Поредица от граждански войни за престола на Англия в периода 1455–1485 г. между родовете Йорк и Ланкастър, известна като Войната на Розите или Войната на Бялата и Червената роза. Конфликтът завъртва с победа на Хенри Тюдор от рода Ланкастър, който се жени за Елизабет от Йорк и по този начин обединява двете враждуващи фамилии. Така се слага началото на династията на Тюдорите, която управлява Англия и Уелс в продължение на 117 г. — Бел.прев.