Бърнард Корнуел - Врагът на Господа

Ритнах отрязаната ръка с двата покъртителни воински пръстена на нея, за да я махна от камъка. Артур бе пуснал Екскалибур в тревата, аз вдигнах меча и почтително го поставих върху кървавото петно. Така е добре, помислих си. Този меч отдавна трябваше да бъде поставен върху кралския камък.

— Сега ще чакаме — мрачно заяви Артур, — и ще оставим копелето да дойде при нас.

Все още нямаше сили да произнесе името на Ланселот.

Ланселот пристигна два дни по-късно.

Неговите планове се проваляха по всички линии, но ние все още не знаехме това. Подкрепен от двата отряда поуиски копиеносци, Сеграмор бе отрязал хората на Сердик при Кориниум и саксите успели да избягат само благодарение на отчаяния нощен поход, който предприели. Но петдесет от тях не могли да избегнат отмъщението на Сеграмор и загубили живота си. Границата на Сердик все още бе много по на запад отколкото преди бунта на Ланселот, но новината, че Артур е жив и е превзел Каер Кадарн, както и страхът от непреклонната омраза на Сеграмор, бяха достатъчни да убедят Сердик да изостави своя съюзник. Той се оттеглил от новата граница и изпратил хора да вземат каквото могат от земите на белгите, подвластни на Ланселот. Поне да има някаква облага от бунта.

Ланселот доведе армията си под Каер Кадарн. Ядрото на войската му се състоеше от неговата Сакска гвардия и двеста белги. То бе подкрепено от стотици християни, които вяраха, че служейки на Ланселот, служат на своя Бог, но новината за падането на Каер Кадарн в ръцете на Артур и нападенията на Морфанс и на Галахад на юг от Глевум ги объркваха и обезкуражаваха. Християните бяха започнали да дезертират от войската на Ланселот, но той все още разполагаше с поне двеста души християнско опълчение, когато пристигна на смрачаване при кралския хълм, два дни след като бяхме овладели крепостта. Ако се бе осмелил да нападне Артур, Ланселот имаше възможност да задържи новото си кралство, но той се поколеба и на следващото утро, Артур ме изпрати долу със съобщение. Носех щита си обърнат наопаки и бях завързал дъбови листа на копието си, за да покажа, че идвам да говоря, а не да се бия. Посрещна ме някакъв старейшина от белгите и преди да ме заведе в двореца в Линдинис, където се бе настанил Ланселот, се закле да спазва примирието. Останах във външния двор да чакам, пазен от мрачни копиеносци, докато Ланселот реши дали да се срещне с мен или не.

Чаках повече от час, но накрая Ланселот се появи. Носеше ризницата с емайлираните в бяло плочки, а в ръка държеше позлатения си шлем. На кръста му висеше Острието на Христос. Зад него стояха Амхар и превързаният Лохолт, а от двете му страни се бяха наредили неговите сакски гвардейци и десетина старейшини. Най-близо до Ланселот беше великият му боец Борс. Всички миришеха на поражение. Усещах го като воня на загнило месо. Ланселот можеше да ни обсади в Каер Кадарн, да се обърне и да помете Морфанс и Галахад, а след това да дойде под стените на Каер Кадарн и да чака докато измрем от глад, но той нямаше смелост за това. Искаше само да оцелее. Никъде не виждах Сенсъм. Господарят на мишките знаеше кога трябва да си снишава.

— Отново се срещаме, лорд Дерфел — поздрави ме Борс от името на господаря си. Изобщо не го погледнах.

— Ланселот — обърнах се направо към краля, пренебрегвайки титлата му, — моят господар Артур ще пощади хората ти при едно условие — говорех високо та всички в двора да ме чуят. Повечето воини носеха щитове с морския орел на Ланселот, но някои имаха кръстове на щитовете си или двете извивки, символизиращи риба. — Условието е двубой с мечове между теб и нашия велик боец. Ако оцелееш, ще бъдеш свободен да си вървиш и твоите хора ще могат да си тръгнат с теб. Ако умреш, те пак ще бъдат свободни. Дори ако решиш да не се биеш, хората ти ще бъдат пощадени с изключение на онези, които са изменили на клетвата си към нашия крал Мордред. Те ще бъдат убити.

Това бе много хитро предложение. Ако Ланселот приемеше двубоя, щеше да спаси живота на хората, които бяха минали на негова страна, а откажеше ли да приеме предизвикателството, обричаше ги на смърт, а това щеше да очерни името му, а той толкова разчиташе на своята репутация.

Ланселот хвърли поглед на Борс, после отново към мен. Толкова го презирах в този момент. Сега трябваше да се бие с нас, а не да влачи крака из външния двор на Линдинис, но дързостта на Артур го бе зашеметила. Не знаеше с колко души разполагаме, виждаше само че по крепостната стена на Каер Кадарн стърчаха безброй копия и това бе изцедило от него всяко желание за борба. Той се наведе към братовчед си и двамата размениха няколко думи. След отговора на Борс Ланселот отново погледна към мен. На лицето му трептеше полуусмивка.