Дьони Дидро - Монахинята

— Вижте, сестро, вижте само колко е хубава! Как черното було подчертава белотата на нейния тен! Колко й отива подбрадникът! Как закръглява лицето й! Как оформя бузите! Как тази дреха подчертава талията и ръцете й!…

Почти не ги чувах, бях отчаяна. Трябва да призная обаче, че когато останах сама в килията си, аз си спомних техните ласкателства; не се стърпях и ги проверих в своето малко огледало — стори ми се, че не бяха съвсем неуместни. Има установени почести, свързани с този ден. В моя случай бяха ги пресилили, но мен те малко ме трогнаха; престориха се, че са убедени в противното, и ми го казаха, макар да беше ясно, че не е така. Вечерта, след молитвата, игуменката дойде в моята килия.

— Наистина — каза ми тя, след като ме поразгледа — не зная защо изпитвате такова отвращение към тази дреха; тя ви стои много добре и вие сте очарователна. Сестра Сюзан е една много красива монахиня; това ще накара всички да ви обичат повече. Я да видя, походете малко… Не се държите достатъчно изправена, не бива да се прегърбвате така…

Тя поправи положението на главата, краката, ръцете, талията ми. Това бе почти като урок на Марсел 1 1 Известен на времето учител по танци. — Б.пр. по изящно манастирско държане, защото всяко съсловие си има свои правила. След това тя седна и ми каза:

— Добре, а сега нека поговорим сериозно. И така ние спечелихме две години: вашите родители могат да променят своето решение. Самата вие може би ще предпочетете да останете тук, когато те поискат да ви вземат: такава вероятност съвсем не е изключена.

— Госпожо, не вярвайте на такова нещо.

— Вие дълго време бяхте между нас, но още не познавате живота ни; той несъмнено има своите несгоди, но има и приятни страни…

Вие, разбира се, се досещате за всичко, което тя прибави за света и за манастира. То е писано навсякъде и навсякъде по един и същи начин; защото, слава богу, мен ме накараха да прочета всичките неразбории, съчинени от монасите в полза на тяхното положение, което те добре познават и ненавиждат, против света, който обичат и оплюват, без да познават.

Няма да ви разказвам в подробности периода на своето послушничество; ако той се спазваше с цялата си строгост, човек не би устоял, но това е най-спокойното време от манастирския живот. Майка на послушничките става най-великодушната монахиня, която успеят да намерят. Нейната наука е да крие от вас всички тръни на монашеския сан; това е един курс по прелъстяване — най-хитро измислено и най-пригодено към целта. Тя сгъстява мрака, който ви заобикаля, тя ви люлее, тя ви приспива, тя ви омайва. Нашата се зае с мен особено старателно. Не мисля, че има млада и неопитна душа, която да устои на това гибелно изкуство. Светът извън манастирските стени има своите пропасти, но аз не мисля, че човек попада в тях по един толкова лесен наклон. Ако се случеше да кихна два пъти подред, мен ме освобождаваха от работа, от черква, от молитва; лягах по-рано и ставах по-късно, за мен канонът преставаше да действува. Представете си, господине, имаше дни, в които аз мечтаех за момента, когато ще се пожертвувам. Всяка неприятна история, случила се в обществото, веднага стига до нас, обсъжда се: истинските се пренагласят, измислят се такива, каквито не са ставали въобще, а после следват безкрайни славословия и благодарствени молитви към бога, който ни е опазил далеч от тези унизителни произшествия. И все пак времето, което аз понякога в желанието си исках да ускоря, наближаваше. Тогава аз станах замислена, чувствувах как моето отвращение се събужда и нараства. Доверявах тези свои чувства на игуменката или на майката на послушничките. Тези жени знаят много добре да отмъстят за неприятността, която им причинявате: защото не мислете, че лицемерната роля, която играят, и глупостите, които са принудени да ви повтарят, ги забавляват. В края на краищата за тях всичко това става така изтъркано и досадно! Но те се примиряват, и то заради хилядата жълтици, които се падат на манастира. Ето важната причина, поради която те лъжат цял живот и подготвят на тези млади невинни девойки отчаяние за четиридесет, за петдесет години, а може би и вечна гибел. Защото сигурно е, господине, че от сто монахини, които умират, преди да са навършили петдесет години, и стоте без изключение са обречени на вечни мъки, без да броим онези, които преди това полудяват, видиотяват се или побесняват.

Веднъж такава една сестра избяга от килията си, където я държаха заключена. Аз я видях. Ето, господине, началото на моето щастие или нещастие — зависи от това как вие ще се отнесете към мен. Никога не съм виждала нещо по-отвратително. Тя беше разчорлена и почти без дрехи; влачеше железни окови; очите й блуждаеха; тя скубеше косите си, удряше гърдите си с юмруци, тичаше, виеше; сипеше най-страшни проклятия върху себе си и върху другите; търсеше прозорец, за да се хвърли от него. Обзе ме страх, треперех с цялото си тяло, в съдбата на тази нещастница видях собствената си съдба и в същия миг реших в сърцето си, че ще умра хиляди пъти, вместо да се изложа на всичко това. В манастира предусетиха ефекта, който това събитие би могло да има върху моето съзнание, и решиха, че трябва да го предотвратят. Наговориха ми относно тази монахиня не помня вече колко нелепи и противоречиви лъжи: че когато я приемали, тя била вече разстроена умствено, че в един критичен момент била преживяла силна уплаха, че й се явявали привидения — мислела си, че общува с ангелите, че вредните четива са й разстроили ума, че била слушала проповедниците на някакъв прекалено строг морал и те така силно я наплашили с божия съд, че разстроеният й мозък съвсем се объркал, че виждала само демони, ада и огнени бездни; че всички наоколо били много нещастни и било нечувано в манастира да се търпи такова нещо; знам ли още какво? Но всичко това при мен не хвана. Лудата монахиня непрекъснато се връщаше в съзнанието ми и аз отново и отново се кълнях, че няма да дам никакъв обет.