„Най-голямата радост за един мъж е да победи враговете си и да ги подгони пред себе си. Да язди конете им и да отнеме богатствата им, да види лицата на близките им облени в сълзи и да държи жените и дъщерите им в обятията си“.
Чингис хан
Събитията от младостта на Чингис хан, формирали великия завоевател, са наистина необичайни. Много малко източници от онова време са достигнали до нас и дори най-прочутият — „Тайната история на монголите“ — е оцелял като по чудо. Оригиналът, написан на монголски по поръчка на самия Чингис, не е запазен. За щастие разполагаме с по-късна китайска транслитерация и именно на нея дължим по-голямата част от познанията ни за Темуджин от племето борджигин — сините вълци. Английският превод на Артър Уоли стана основен източник за „Степният вълк“.
Макар точното значение на името да е спорно, Темуджин-Уге е името на татарин, когото Есугей убил, но после кръстил сина си на победения воин. Името е сходно с монголската дума за желязо и обикновено се приема, че означава точно това. Възможно е обаче да става дума за съвпадение. Темуджин бил роден със съсирек в ръката, което несъмнено е уплашило тълкувателите на поличби.
Темуджин бил висок за монгол и имал „котешки очи“. Дори сред калените си сънародници изпъквал с издръжливостта си на жега и студ и с безразличието си към раните. Владеел тялото си напълно. Като цяло монголите имат превъзходни зъби и зрение, черна коса и червеникава кожа и се смятат за братовчеди на американските племена, прекосили замръзналия Берингов пролив и достигнали Аляска преди 15 000 години. Сходствата между тези народи са наистина поразителни.
По-голямата част от жителите на съвременна Монголия продължават да ловуват с лък или пушка, отглеждат овце и кози и особено ценят понитата. Практикуват шаманизъм и бележат всяка височина с дълги ивици синьо платно в чест на бащата-небе. Небесното погребение, или излагането на труповете на височини, където да бъдат разкъсани от диви животни и птици, се извършва по начина, по който съм го описал.
Младият Темуджин бил отведен при старото племе на майка си — олхунутите, за да му дадат жена. Но майка му Хулун е станала съпруга на Есугей по другия начин — той и братята му я отвлекли от съпруга й. Почти сигурно е, че Есугей е бил отровен от татари, въпреки че точните подробности не са ни известни.
След смъртта му племето избрало нов хан и изоставило Хул ун и седемте й деца, в това число и новородената Темулун. В романа не съм включил полубрата на Темуджин Белгутей, тъй като той не играе особена роля, а и името му е много близко до имената на други персонажи. Освен това промених и оригиналните имена, които ми се сториха прекалено дълги или сложни. Елук например е много по-просто от Тархутай-кирил-тух. Монголският език е доста труден за изговаряне и много титли и имена могат да бъдат представени по различен начин — като например „кан“ и „хан“, „Ченгис“ и „Чингис“, „Кубла“ и „Хублай“ и т.н.
Никой не предполагал, че Хул ун и децата й ще оживеят, и ето свидетелството за това каква невероятна жена е била тя — нито един от тях не загинал през последвалата зима. Не знаем как точно са преживели глада и температурите, достигащи често до — 20°С, но краят на Бехтер показва колко близко са били до смъртта през този период. Между другото, водачът ми в Монголия спеше в дела си на толкова ниски температури, че се случваше да се събуди със замръзнала за земята коса. Монголите са много корави хора и в наши дни. Те практикуват три основни спорта — борба, стрелба с лък и езда, като пренебрегват всичко останало.
Темуджин убил Бехтер по описания от мен начин, с тази разлика, че втората стрела била изстреляна не от Хаджиун, а от Хазар. След като Бехтер откраднал храна, двете момчета му устроили засада с лъкове. За да разберете тази постъпка, може би трябва да видите как собственото ви семейство умира от глад. Монголия е безпощадна страна. Момчето Темуджин никога не е било жестоко и няма никакви сведения да е изпитвало удоволствие от унищожаването на враговете си. Това обаче не означава, че не е било способно на крайно безжалостни постъпки.
Когато племето изпратило хора да проверят какво се е случило с изоставеното семейство, отрядът срещнал жестока съпротива от братята. При последвалото преследване Темуджин се крил девет дни в гъсталаците, но гладът го принудил да излезе. Бил уловен, но успял да избяга и се скрил в една река. Заледения бряг от романа го няма в Тайната история, въпреки че съм виждал такива брегове по време на пътуването ми из Монголия. Промених името Сорхансира на Басан — това бил човекът, който го видял в реката, но не го издал. Същият Сорхансира скрил Темуджин в собствения си гер. Когато търсенето било преустановено, Сорхансира му дал пъстра кобила с бяла уста, храна, мляко, лък с две стрели и го пратил обратно при семейството му.
Читать дальше