Кон Игълдън - Сребърна империя

— И за миг ще си имаме размирици, които ще разкъсат държавата на две. Всичко построено от Чингис, цялата ни мощ ще бъде пропиляна в междуособици. Колко време ще мине преди Дзин или арабите да ни нападнат? Ако това е бъдещето, бих предпочел да видя как Чагатай вдига опашките още днес. — Субодай вдигна ръка, когато другите понечиха да възразят. — Това не са думи на предател, не си мислете подобно нещо. Нима не съм показал, че следвам Чингис дори когато всичко в мен крещеше, че постъпва погрешно? Няма да предам паметта му. Ще видя Угедай като хан, това е думата ми.

Отново се замисли за младия мъж, който беше повярвал на обещанието му, че ще бъде пуснат да премине свободно. Субодай знаеше, че думата му не струва нищо, а навремето беше желязо. Това бе стара мъка, но имаше дни, когато раната кървеше като току-що отворена.

— Бях започнал да се тревожа — рече Хазар.

Субодай не се усмихна. Беше по-млад от двамата братя, но те го чакаха търпеливо да говори пръв. Той беше големият военачалник, майсторът, който можеше да замисли всяка атака на всякакъв терен и по един или друг начин да грабне победата. Знаеха, че с подкрепата на Субодай, Угедай има шанс. Тези мисли накараха Хаджиун да се намръщи.

— Няма да е зле да се погрижиш и за собствената си сигурност, Субодай. Твърде ценен си, за да те изгубим.

Субодай въздъхна.

— Ама че времена — да чуя такива думи, докато седя до гера на своя хан. Да, ще внимавам. Аз съм препятствие за онзи, от когото всички се боим. Трябва да сте сигурни, че стражите ви са хора, на които можете да поверите живота си, които не могат да бъдат подкупени или заплашвани, без да ви докладват. Ако жената и децата на някой мъж изчезнат, още ли ще му се доверявате да бди над съня ви?

— Ама че гадна мисъл — рече Джебе и се намръщи. — Наистина ли си мислиш, че сме стигнали дотам? Не ми се вярва, че във всяка сянка се спотайват ножове.

— Ако Угедай стане хан — продължи Субодай, — той може да убие Чагатай или просто да управлява добре или зле четиридесет години. Чагатай няма да чака, Джебе. Ще се опита да уреди смъртта му уж случайно или ще се опита да му отнеме властта със сила. Не го виждам как ще стои кротко, а други ще решават живота и амбициите му. Не е такъв човек, познавам го.

Слънцето сякаш изгуби блясъка си след тези студени думи.

— Къде е Джелме? — попита Джебе. — Каза ми, че ще дойде.

Субодай разтърка тила си и вратът му изпука. От седмици не беше спал добре, макар че нямаше намерение да го споменава на другите.

— Джелме е верен, не се безпокойте за него — промърмори той.

Някои от останалите се намръщиха.

— Верен? Но на кой син на Чингис? — попита Джебе. — В това няма ясен път и ако не намерим такъв, народът ще бъде разкъсан на парчета.

— Тогава по-добре да убием Чагатай — каза Хазар.

Останалите се вцепениха и той им се ухили и сви рамене.

— Вече съм твърде стар, за да си меря думите. Защо трябва да позволяваме всичко да става по неговия начин? Можем да сложим край на това още днес и Угедай ще стане хан по новолуние, без да е заплашен от война. — Видя студените им физиономии и отново се изплю. — Няма да сведа глава пред неодобрението ви, така че не очаквайте подобно нещо от мен. Ако предпочитате да си пазите гърбовете цял месец и да кроите тайни хитроумни планове, ваша си работа. Аз мога да действам още сега и да сложа край на всичко. Какво според вас щеше да направи Чингис, ако сега беше тук сред нас? Щеше направо да отиде при Чагатай и да му пререже гърлото.

— Може би така щеше да направи — призна Субодай, който най-добре от всички знаеше колко безжалостен бе ханът. — Ако Чагатай беше глупак, щях да се съглася с теб. Ако беше изненада — да, би могло да проработи. Бих ти казал да опиташ, но така само ще намериш смъртта си. Затова просто приеми думите ми — Чагатай е готов за подобен ход. Всяка група въоръжени мъже, приближаваща тумана му, се посреща с настръхнали оръжия и готови за атака воини. Той всеки ден планира убийство и затова се страхува от същото.

— Заедно командваме предостатъчно хора, че да се доберем до него — заяви Хазар, макар и не толкова самоуверено.

— Може би. Ако реагират само неговите десет хиляди, бихме могли да се доберем до него, но мисля, че нещата вече са отишли твърде далеч. Каквато и игра да играе Угедай, той даде две години на брат си да шепне в уши и да дава обещания. Без сянката на хана всички ние бяхме принудени да управляваме земите около нас и да действаме така, сякаш единствено нашият глас има значение. Аз лично открих, че това ми харесва. Вие не почувствахте ли същото? — Субодай изгледа останалите и поклати глава. — Народът се разпада на племена от тумани, свързани не кръвно, а от военачалниците, които ги водят. Не, няма да атакуваме Чагатай. Целта ми е да не допуснем междуособици, да не бъдем искрата, която да ги подпали.