Кон Игълдън - Сребърна империя

— Значи отново се връщаме към въпроса как да запазим Угедай жив — рече малко раздразнено Хазар.

— Не само това — отвърна Субодай. — Отново се връщаме към въпроса как да запазим достатъчна част от народа непокътната за него, за да има на кого да е хан. Надявам се, че не очакваш да намеря отговора само за един ден, Хазар. Можем да победим тук и да видим Угедай с конските опашки, а в същото време да гледаме как Чагатай взема със себе си половината войска и половината държава. Колко време ще мине преди двамата ханове да се изправят един срещу друг на бойното поле с войските си?

— Съвсем ясно се изрази, Субодай — рече Хаджиун. — Но не можем просто да стоим със скръстени ръце и да чакаме катастрофата.

— Не можем — съгласи се Субодай. — Добре, знам достатъчно, за да ви имам доверие. Джелме го няма, защото се среща с двама от военачалниците, които може би са верни на Чагатай. Ще разбера повече, когато си разменим съобщения. Не мога да се срещна отново с него — и да, Хазар, това е точно една от онези тайни игри, които така презираш. Залогът е твърде висок, за да можем да си позволим погрешна стъпка.

— Може би си прав — замислено отвърна Хазар.

Субодай го изгледа твърдо.

— Ще ми трябва и думата ти, Хазар.

— За какво?

— Че няма да действаш на своя глава. Вярно е, че Чагатай тича всеки ден, макар и да не се отдалечава много от воините си. Има известна възможност да разположиш стрелци на тайни места и да го премахнеш, но ако се провалиш, ще съсипеш всичко, за което работеше брат ти, всичко, което струваше живота на толкова много от онези, които обичаше. Целият народ ще потъне в пламъци, Хазар.

Хазар зяпна военачалника, който сякаш беше прочел мислите му. Всички видяха гузното му изражение, преди да успее да надене студената физиономия. Субодай заговори отново, без да му даде възможност да отговори:

— Думата ти, Хазар. Искаме едно и също, но не мога да планирам около теб, без да знам какво ще направиш.

— Имаш я — навъсено рече Хазар.

Субодай кимна, сякаш това бе незначителна подробност от разговора.

— Ще ви държа в течение. Не можем да се срещаме често покрай всички шпиони в лагера, така че ще използваме доверени вестоносци. Не записвайте нищо и никога повече не споменавайте името Чагатай. Наричайте го Счупеното копие, ако трябва да говорите за него. И знайте, че ще намерим някакво решение.

Субодай се изправи плавно и благодари на Хазар за гостоприемството му.

— А сега трябва да тръгвам и да разбера какво са обещали на Джелме в замяна на подкрепата му.

Сведе глава и пъргаво слезе по стъпалата. Само като го гледаха, Хазар и Хаджиун се почувстваха като дъртаци.

— Бъди благодарен за едно — тихо рече Хаджиун, докато военачалникът се отдалечаваше. — Ако той искаше да е хан, нещата щяха да са много по-трудни.

Угедай стоеше в сенките в основата на рампата, която водеше към светлината и чистия въздух горе. Грамадният овал най-сетне беше завършен, всичко наоколо миришеше на дърво, боя и лак. Лесно беше да си представи как най-силните атлети на народа му излизат под рева на трийсет хиляди мъже и жени. Виждаше всичко това в мислите си и изведнъж осъзна, че се чувства добре за пръв път от много време. Дзинският лечител беше говорил много за опасностите от праха от напръстник, но Угедай знаеше само, че той успокоява постоянната болка в гърдите му. Преди два дни получи толкова остър пристъп, че беше рухнал на колене в покоите си. Намръщи се на спомена за притискането, сякаш беше затворен в тясно пространство и не можеше да си поеме дъх. Щипка от черния прах в чаша червено вино му беше донесла облекчение, сякаш някой бе разрязал стегнати около гърдите му въжета. Вървеше току пред смъртта, сигурен бе, но тя все още бе на две крачки зад него.

Строителите напускаха с хиляди огромния стадион. Угедай едва поглеждаше реката изтощени лица, която се точеше покрай него. Знаеше, че са работили през цялата нощ, за да остане доволен, и това беше съвсем в реда на нещата. Запита се какво ли са изпитвали, когато императорът на Дзин бе коленичил пред баща му. Ако бяха принудили Чингис да се унизи по такъв начин, той едва ли щеше да е толкова спокоен и готов да приеме участта си. Чингис му беше казал, че дзинците нямат идея за един народ и държава. Управляващата им върхушка говореше за империи и императори, но селяните не можеха да видят толкова надалеч. Вместо това те бяха предани на градове и местни велможи. Угедай кимна замислено. До неотдавна отделните племена на сънародниците му бяха постъпвали по същия начин. Баща му ги беше натикал всички в нова епоха и мнозина от тях все още не разбираха широтата на неговата далновидност.