— Само че… — рече Салуст и не се доизказа.
— Само че ако победата ми е твърде голяма, Констанций ще се погрижи никога вече да не разполагам с войски.
— Точно така.
— Трябва да рискувам — рекох аз, като свих рамене. — Освен това, като свърши работата си на Дунава, Констанций ще трябва да се справя с персийците. Тогава, ще не ще, пак на мен трябва да разчита. Друг няма. Ако успея да задържа Галия, той ще трябва да ме остави начело на войската.
— Ами ако не тръгне срещу персийците? Ако се опълчи срещу теб?
— Ами ако ме прегази тази кола? — При тези думи и двамата отскочихме встрани от пътя, защото една волска кола изтрополя край нас, а коларят високо взе да ругае и колата, и нас, и боговете, заради които бе закъснял за пазара. — Всичко ще се нареди, Салусте — му рекох, като доближихме вилата. — Видях поличби.
Салуст повярва на думите ми, защото знаеше, че съм под особеното покровителство на Хермес, който е умът на вселената.
На 22 юни напуснах Виенна начело на дванадесетхилядна войска: тежка конница, пехота и стрелци, въоръжени с арбалети. Целият град бе излязъл да ни изпрати. Лицето на Флоренций излъчваше ирония, а Марцел с голямо усилие се сдържаше да не се разсмее. Несъмнено и двамата си мислеха, че ме виждат за последен път. Елена се сбогува с мен със стоическо достойнство. Тя беше римска матрона до мозъка костите, напълно готова да посрещне трупа ми, положен върху щит.
Денят беше слънчев. От дясната ми страна яздеше Салуст, а от лявата — Орибазий. Точно пред мен един знаменосец носеше отвратително реалистичното изображение на Констанций, с корона на глава и наметнат с императорския плащ. Моят братовчед недавна ми бе пратил образа си с дълъг поменик обяснения при какви случаи и как да го използувам. Той също така ми напомняше, че съм изпратен в Галия не като владетел, а като представител на императора, с главна задача да показвам на народа неговия образ. Въпреки това дребно унижение, когато тръгнахме на път, аз бях в отлично настроение.
Пристигнахме пред Августодунум на 26 юни. Още същия ден разбих германците и освободих града. Бележка за секретаря : На това място да се вмъкне съответната глава от книгата ми „Галските войни“. Онази част, която описва похода от Августодунум през Аутисиодурум 21 21 Днешният град Осер (Auxerre) във Франция. — Б.пр.
и Трикацес 22 22 Днешният град Троа (Troyes) във Франция. — Б.пр.
до Реми 23 23 Днешният град Реймс. — Б.пр.
, където прекарах целия месец август.
Приск:Както казва Юлиан, Салуст бе от дясната му страна, Орибазий от лявата, а аз точно зад тях. Описанието му на похода в общи черти е точно. От Юлий Цезар насам главнокомандуващите са склонни да представят в мемоарите си нещата в благоприятна за тях светлина, но Юлиан обикновено беше честен. Естествено често не споменаваше за грешките си. Той премълчава как загуби почти цял легион от нехайство: прати ги да минат през една гора въпреки предупреждението, че там има германци… А там действително имаше германци. Но, общо взето, Юлиан беше предпазлив военачалник. Рядко рискуваше дори един войник, освен когато бе положителен, че има всички изгледи за успех. Поне военните ни уверяват, че е така. Почти нищо не разбирам от военни работи, макар и да придружавах Юлиан в Галия и в Персия. Разбира се, не бях войник, въпреки че от време на време участвувах в сражения, без това да ми доставя удоволствие. Ни най-малко не изпитвах онази жажда за кръв, за която Юлиан споменава няколко страници по-горе — едно доста учудващо признание, защото в разговор той никога не е казвал, че обича войната.
Салуст имаше грижата за всички подробности. Той прояви изключителни способности и беше във всяко отношение чудесен. Дали не беше премного чудесен? Човек често оставаше с впечатлението, че той играе роля (обикновено подражаваше на Марк Аврелий); винаги беше сериозен, стеснителен, скромен и разумен, качества, на които хората се възхищават или поне казват, че се възхищават. И в това е именно същината на въпроса. По-малко самокритични хора неизбежно имат черти в характера си, на които далеч не се възхищаваме. В тях доброто и лошото са размесени. Салуст имаше само добри качества. Това трябва да е било плод на изключителна самодисциплина, както и на съзнанието, че се мъчи да бъде нещо, което не е. Но каквито и да са били подбудите му, той беше внушителен и упражняваше добро влияние върху Юлиан.
Юлиан освободи обсадения Августодунум. Сетне пое на север към Аутисиодурум. Там даде няколко дни почивка. За разлика от много пълководци, които не щадят войниците си, Юлиан използуваше всеки възможен случай, за да освежи войската. После тръгнахме за Трикацес. Този преход беше много труден. Германците непрекъснато ни безпокояха с нападенията си. Те са страшни на вид хора, високи и мускулести, с дълги, червено боядисани коси, според обичая на тези племена. Обличат се подобно на нас и носят брони, свалени от труповете на убити римляни. На открито лесно може да ги победиш, но в горите са опасни.
Читать дальше