Гор Видал - Юлиан

В Трикацес прекарахме няколко часа пред стените на града, докато успеем да убедим изплашения гарнизон, че не сме германци и че сам цезарят води войската. Накрая самият Юлиан, застанал до „отвратително реалистичния“ портрет на Констанций, заповяда на жителите да отворят портите на града.

Прекарахме в този град само един ден. Оттам поехме към Реми. Юлиан се бе предварително споразумял с Флоренций, че ядрото на войската ще се съсредоточи там през месец август с оглед на предстоящ поход за възвръщането на Колония Агрипина. Когато пристигнахме, Марцел действително беше в града. Веднага бе свикан военният съвет. Уморен от дългата езда и копнеещ за баня, придружих Юлиан и Салуст на съвета.

Не може да се каже, че Марцел бе особено доволен, като видя колко добре е понесъл на цезаря военният живот. Когато Юлиан попита дали войските са готови, казаха му, че не са. На въпроса кога ще бъдат готови, му даваха уклончиви отговори. Накрая се оказа, че до края на годината не било възможно да се предприеме нападение от голям мащаб.

Тогава Юлиан стана и започна да лъже гениално като Одисей. Едва можех да вярвам на ушите си. Отначало той заговори с печален тон:

— Надявах се да ви намеря всички тук готови и горящи от желание да се биете с тези племена. Вместо това откривам, че нищо не е подготвено и както винаги сме в отбрана.

Марцел взе да мърмори нещо заканително, но нищо не можеше да спре Юлиан, думите просто се лееха от устата му. Знаеш какъв ставаше той, когато го осенеше духът на Хелиос.

— Пратен съм тук, пълководецо, от божествения император да покажа на варварите неговия образ. Също така съм пратен, за да възвърна градовете, които ти изгуби. Пратен съм тук да върна варварите обратно в горите им отвъд Рейн. Заклех се като цезар да ги покоря или да загина.

— Но, цезарю, ние… — Това бе всичко, което Марцел смогна да каже. Юлиан го прекъсна и извади един свитък изпод туниката си. Това бяха предписанията по етикецията, които Констанций му бе пратил.

— Виждаш ли това, пълководецо? И вие всички?

Юлиан размахваше свитъка във въздуха като знаме. Никой не можеше да види точно какво е, но императорският печат ясно личеше.

— Това е от божествения император. Изпратено е до мен. Пристигна в Августодунум с нарочен пратеник. Съдържа нареждания. Трябва да си възвърнем Колония Агрипина. Такива са заповедите му и ние сме негови роби. Нямаме друг избор, освен да се подчиним.

Всички, които седяха на масата от страната на Марцел, бяха смаяни. Никой не бе чувал за такива нареждания по простата причина, че те не съществуваха. Но тази смела лъжа успя главно защото Марцел бе истински политик — не можеше да признае, че има нещо, което би трябвало да знае и което в действителност не знаеше. Той предаде войската на Юлиан.

В Реми направих преглед на легионите, както излизаха от портите на града. Всички бяхме плувнали в пот от августовската горещина. Беше тежък, влажен ден, със злокобно мрачно небе. Както стоях на площадката извън градските порти, измъчван от безброй мушички, които бръмчаха около главата ми, и капки пот се стичаха по лицето ми, един вестоносец ми връчи известие от Виенна. Беше кратка бележка от Флоренций: жена ми родила момче, което умряло скоро след раждането си; тя била добре; това беше всичко.

Много е странно едновременно да научиш, че си баща и скърбящ баща на мъртъв син. Подадох бележката на Салуст. След това отново се обърнах към легионите, които маршируваха ритмично с бойна стъпка под звуците на свирки.

Приск:Акушерката прерязала твърде ниско пъпната връв на детето. Впоследствие научихме, че императрица Евсебия й платила да стори това. И все пак никога не съм чувал Юлиан да говори за Евсебия освен с най-ласкави думи. Тъжни мисли навяват тези заплетени отношения между хората от царски род… Каква нелепост написах! Ние сме свикнали да заклеймяваме високопоставените, сякаш сме драматурзи, които пишат за простолюдието, а в действителност обикновените хора са не по-малко непочтени и лукави и правят не по-малко отчаяни усилия не само да спасят живота си, но и да вземат надмощие над съперниците си; това е особено вярно за философите.

Юлиан прескача останалата част от похода със забележка, че ще бъде поместен откъс от предишната му книга. Това ще бъде твоя задача. Лично аз намирам книгата му за галските войни почти толкова скучна, колкото и записките на Юлий Цезар. Казвам „почти“, защото описанието на събития, в които човек сам е участвувал, никога не може да бъде съвсем скучно. Но описанията на битки скоро дотягат. Затова бих ти препоръчал, макар че не си искал от мен съвет по литературни въпроси, да вмъкнеш само съвсем кратки пасажи от военните му записки.