Гор Видал - Юлиан

Ето, в горните редове описах за посветените във вид на разказ какво се случва след смъртта. На една страница чрез числа и символи съм разкрил всичко. Но непосветеният не може да разгадае мистерията. Той ще помисли, че просто съм предал разказ за старите богове.

Йерофантът влезе в читалнята. Той бе нисък, пълен човек, никак не изглеждаше внушителен. Поздрави ме сериозно. Гласът му бе силен и той говореше гръцки така, както са го говорили преди две хиляди години, тъй като в неговия род поколение след поколение едни и същи думи са били повтаряни по един и същ начин. Наистина човек се чувствува изпълнен с благоговение, като си помисли, че чува езика, който е чувал Омир.

— За съжаление бях доста зает. Извинявам се. Но сега е свещеният месец, тайнствата ще започнат след една седмица — заговори той прозаично.

Казах му, че желая да бъда посветен във всички мистерии — по-малките, по-големите и най-висшите. Давах си сметка, че това ще бъде трудно да се уреди с толкова кратко предизвестие, но нямах много време.

— Разбира се, че може да стане. Но ще трябва да учиш доста упорито. Имаш ли добра памет?

Казах му, че зная наизуст по-голямата част от Омир. Той ми напомни, че мистериите траят девет дни и има множество пароли, химни и молитви, които трябва да се научат, преди да се разкрият най-висшите тайнства.

— Не бива да се запъваш, когато ги казваш — йерофантът беше строг.

Отговорих му, че смятам за напълно възможно да науча за една седмица това, което следва да зная, тъй като наистина имам добра памет; поне когато уча с увлечение.

Говорих открито пред него. Казах му, че ако остана жив, се надявам да подкрепя елинистите в борбата им срещу галилеяните.

Той ми отговори направо:

— Късно е. — Сякаш чух ехото на думите на Прохерезий. — Каквото и да направиш, няма да промениш това, което трябва да стане.

Не очаквах такъв отговор.

— Познаваш ли бъдещето?

— Аз съм йерофант — рече той просто. — Последният йерофант на Гърция. Зная много неща и те всички са трагични.

Не исках да повярвам на думите му.

— Но как може да си последен? Ето векове…

— Юлиане, тези неща са предначертани от самото начало. Никой не може да измени съдбата. Когато умра, ще ме наследи не член на нашия род, а жрец от друга вяра. По име той ще бъде последният йерофант, по фактически няма да бъде йерофант. Тогава храмът в Елевзин ще бъде разрушен, всички храмове в Гърция ще бъдат разрушени. Ще дойдат варварите. Християните ще победят. Мрак ще се спусне над света.

— Завинаги ли?

— Кой може да каже? Богинята не ми е казала повече от това, което ти казвам. Истинската линия свършва с мен. Със следващия йерофант ще свършат и самите мистерии.

— Не мога да повярвам.

— Това не променя нещата.

— А ако стана император?

— Няма никакво значение.

— Тогава очевидно няма да стана император.

Усмихнах се: колко тънко бяхме заобиколили закона, който забранява да се гадае кой ще наследи императора.

— Независимо от това дали ще станеш император, или не, Елевзин ще бъде куп развалини, преди да измине този век.

Вгледах се в него внимателно. Седяхме на една дълга пейка под високия решетест прозорец. Ромбовидните сенки на прозоречните пречки образуваха мрежа върху плочестия под. Макар и убеден в това страшно предсказание, този човек с изпъкнали очи и пълни ръце бе напълно спокоен. Не съм виждал толкова голямо самообладание дори у Констанций.

— Не мога да повярвам — казах аз най-сетне, — че не може да направим нищо.

Той дигна рамене.

— Ще караме, докато можем, както сме правили досега. — Той ме погледна тържествено. — Но помни едно: макар и тайнствата да наближават своя край, те не са по-малко верни. Тези, които са посветени, ще бъдат щастливи в подземния свят. Естествено онези, които идват след нас, са за съжаление. Но което трябва да стане, ще стане. — Той се изправи с достойнство. Изпъна малкото си пълно тяло, сякаш чрез силата на волята си можеше да втвърди меката плът. — Лично аз ще те занимавам. Ще ни трябват по няколко часа на ден. Ела у дома довечера. — И като се поклони, той се оттегли.

През следващите няколко седмици се виждахме ежедневно. Въпреки това не опознах йерофанта по-добре. Той не желаеше да говори за друго освен за неща, свързани с тайнствата. Отказах се от опитите си да го разговоря и го приех такъв, какъвто си беше — жива връзка със святото минало, но не другар и събеседник.

Няма нужда да описвам празненствата, които предшествуват посвещаването ми, тъй като всички ги знаят. Макар че не мога да описвам самите тайнства, мога да кажа, че тази година в празненствата взеха участие повече хора от обикновено, за голямо огорчение на галилеяните.