Гор Видал - Юлиан

— Доколкото зная, да.

— Наистина беше странен. Уверена съм, че християните щяха да го обявят за светец, ако беше останал при тях, и горките му кости сега щяха да лекуват болки в черния дроб. Е, всичко това е минало, нали? — Тя погледна водния часовник зад нас. — Ще закъснея. Колко подкуп даваш на чиновника, който определя данъка?

— С тези неща се занимава Хипия.

— Вярно. Жените се справят с това по-добре. Има куп дреболии и подробности, а те са така приятни! Ние сме бъбриви като свраки. — Макрина тежко се изправи. Ставането донякъде я затрудняваше. Тя се опря на бялата мраморна стена на кулата. — Хубаво щеше да е да бях станала императрица.

— Съмнявам се. Ако беше станала императрица, сега щеше да бъдеш мъртва. Християните щяха да те убият.

— Смяташ ли, че щях да имам нещо против? — Тя се обърна с лице към мен и черните й очи блеснаха като обсидиан на слънцето. — Не разбираш ли, просто не виждаш ли, така, както ме гледаш, мили ми, мъдри Приск, че не е имало ден през последните двадесет години, в който да не съм мечтала за смъртта!

Тя ме остави на стъпалата. Като гледах пълната Макрина да си пробива път през тълпата и да се отправя към канцеларията на проконсула, спомних си я такава, каквато беше преди години; трябва да призная — за миг бях развълнуван от страстния зов на сърцето й. Все пак това не променя факта, че тя беше твърде неприятна жена. Не съм говорил с нея оттогава, въпреки че се поздравяваме, когато се видим на улицата.

Седмица след пристигането ми в Атина срещнах йерофанта 13 13 Първожрец на Елевзинските мистерии. — Б.пр. на Гърция. Тъй като не желаех проконсулът да знае за тази среща, уредих да се видим в Адриановата библиотека, малко посещавана сграда, разположена между Римската и Атинската агора.

Дойдох в библиотеката по обед и направо отидох в северната читалня; усетих приятния дъх на плесен, мастило и папируси, който идва от високите ниши, където държат свитъците и книгите. Високата стая с таван на касетки (за което следва да бъдем благодарни на покровителя на Антиной) беше празна. Зачаках йерофанта. Бях много развълнуван, понеже той е най-светият човек на света. Забранено ми е да напиша името му, но мога да спомена, че той е от рода на Евмолпидите, един от двата рода, от които по стара традиция се избират йерофантите. Той е не само първожрец на Гърция, но също и уредник и тълкувател на Елевзинските мистерии, установени най-малко преди две хиляди години, ако не и още когато е бил създаден човешкият род. Посветените в тайнствата нямат право да разкриват нито какво са видели, нито какво са научили. Както пише Пиндар: „Щастлив е онзи, който отива в подземния свят, познал тези тайнства, защото той познава края на живота и благословеното му от боговете начало.“ За посветените Софокъл казва: „Трижди по-щастливи смъртни, които, след като са вадели тези тайнства, се запътват към Хадес; защото само на тях е даден истински живот там: за останалите — гибел.“ Цитирам по памет. (За секретаря: Да се поправят цитатите, ако са неточни.)

Елевзин е едно градче на четиринадесет мили от Атина. Две хиляди години на това място се празнуват мистериите, защото тук Персефона се върнала от подземния свят, където Хадес, богът на подземния свят, я отвлякъл, за да я направи своя жена. Когато Персефона изчезнала, майка й, Деметра, богинята на плодородието, я търсила девет дни и тези девет дни нито яла, нито пила. (В разказа ми посветените виждат хода на тайнството, но никой друг не може да разбере значението му.) На десетия ден Деметра стигнала в Елевзин. Царят и царицата я приели и й поднесли кана ечемичена отвара с мента, която тя изпила на един дъх. Тогава най-големият син на царя казал: „Колко си ненаситна!“ — и Деметра го превърнала в гущер. Но след това, изпитвайки угризения за стореното, тя обсипала с дарове по-малкия син, Триптолем: дала му житно семе, дървено рало и колесница, теглена от змейове, с която той тръгнал да обикаля по земята и да учи хората на земеделие. Тя била така щедра не само за да изкупи вината си за това, което извършила в гнева си, а и защото Триптолем й казал какво се е случило с дъщеря й. Той бил сред полето, когато земята пред него внезапно се разтворила. След това от морето се появила колесница, теглена от четири черни коня. Карал я самият Хадес и в обятията си държал Персефона. Колесницата се спуснала в зеещия отвор и земята се затворила отново. Хадес е брат на Зевс, повелителя на боговете, и Персефона била отвлечена с негово съгласие. Когато научила това, Деметра си отмъстила. Тя заповядала на дърветата да не раждат плодове и нищо да не цъфти на земята. И внезапно светът опустял. Настанал глад. Зевс се предал. Ако Персефона не била вкусила от храната на мъртвите, тя можела да се върне при майка си. Оказало се обаче, че била изяла седем нарови семки и това било достатъчно да я задържи завинаги в подземното царство. Тогава Зевс ги накарал да си отстъпят взаимно: шест месеца от годината Персефона да живее при Хадес като царица на подземния свят и шест месеца да прекарва при майка си на горния свят. Затова през годината има шест месеца студено, безплодно време и шест месеца топло и плодородно. Деметра дала на Атика смокиновото дърво и забранила да се отглежда боб. Свещеният разказ се представя по време на тайнствата. Но повече не мога да разкажа. Този ритуал произхожда от Крит, а според някои от Либия. Възможно е там да са познавали подобни тайнства, но доказано е, че Елевзин е мястото, където Персефона се върнала от подземното царство. Сам видях пещерата, от която тя е излязла.