Гор Видал - Юлиан

Повярвал ли му е Гал? Изглежда ми невъзможно. Но той вече беше напълно отчаян. Смъртта на Констанция съвсем го бе сломила. За всеобща изненада той се съгласи да отиде в Медиоланум. Но настоя да мине през Константинопол, където в качеството си на цезар присъствува на игрите в хиподрума. Ето как Юлиан описва този епизод.

Късно през есента на 354 г. научих за внезапната смърт на Констанция. Изпратих съболезнователно писмо на Гал, но той не ми отговори. Той вече имаше неприятности в Антиохия: там пристигнал пратеник на Констанций, който най-грубо му заповядал да замине за Медиоланум. Гал съвършено основателно отказал. Той е знаел каква участ го очаква. Вместо това изпратил Констанция при императора, като се надявал, че тя ще възстанови мира между двамата. Но тя умряла от треска във Витиния и Гал разбрал, че или трябва да се подчини на Констанций, или да започне гражданска война. Измамен от евнусите, които го уверявали, че в Медиоланум ще бъде в безопасност, Гал се отправил на запад. Пътем той ми изпрати писмо, с което ми нареди да се срещнем в Константинопол. Аз се подчиних.

Либаний:Смайващо наистина как човек като Юлиан, който така се стреми към истината и безпристрастното изложение на събитията, може толкова ласкаво да защищава паметта на брат си. Нито дума за убийството на Монций и Домициан; нито дума за съдебните процеси за измяна. Подозирам, че Юлиан по-скоро е желаел да представи в лоша светлина Констанций, отколкото да ни разкаже какво всъщност се е случило… Човешка слабост.

Срещнах се с Гал в задната част на императорската ложа на хиподрума. Всъщност ложата е двуетажен павилион, свързан с двореца чрез дълъг коридор. Първият етаж е за музикантите и дребните чиновници; вторият — за императорското семейство.

Конните състезания бяха вече започнали, когато пристигнах. През завесите, които покриваха вратата към ложата, се чуваше как тълпата насърчава любимите си ездачи. Неочаквано Гал дръпна завесата настрани.

— Стой тук — каза той и пусна завесата да падне обратно. Беше блед. Ръцете му трепереха. Говореше тихо, плахо. — Слушай ме внимателно. Зная какво разправят хората: че няма да се върна жив от Медиоланум. Не им вярвай, все още съм цезар. — Той посочи завесата. — Трябваше да чуеш как тълпата ме акламира преди малко. Народът е с мене. Имам и една армия в Мизия, която ме чака. Имам и тивански войски, които ми са верни. Всичко е грижливо подготвено. Когато те пристигнат тук, ще бъда готов да действувам срещу Констанций.

Но лицето на Гал изразяваше неувереност, която думите му се стремяха да прикрият.

— Значи ще се разбунтуваш?

— Надявам се, не. Надявам се да сключа примирие. Но кой знае! Исках да те видя, за да ти кажа едно — ако се случи нещо с мен, постъпи в манастир. Стани монах, ако се наложи. Това е единственото място, където ще бъдеш в безопасност. И тогава… — Лицето му неочаквано прие отчаяно изражение. — Отмъсти за мен.

— Уверен съм, че императорът… — започнах бързо аз, но бях прекъснат от един набит, червендалест човек, който ме поздрави бодро.

— Високоблагородни Юлиане, аз съм комит Луцилиан, назначен при цезаря като негов…

— Тъмничар! — Свирепа, вълча усмивка се появи на лицето на Гал.

— Цезарят обича да се закача с мене. — Той се обърна към Гал: — Тълпата чака да дадеш победния венец на Торакс. Той току-що излезе пръв в надбягването с колесници.

Гал се обърна рязко и дръпна завесата настрана. За миг силуетът му се очерта на яркото синьо небе. Тълпата отвъд ревеше като бурно море.

— Няма ли и високоблагородният Юлиан да ни придружи? — попита комит Луцилиан, като забеляза, че инстинктивно се отдръпнах от ярката светлина и внезапния шум.

— Не — каза Гал. — Той ще става духовник. — И остави завесата да падне зад него. Това беше всичко.

Останалата част от историята е добре известна. Гал и „тъмничарите му“ поеха по суша към Илирия. По целия път гарнизоните били оттеглени и Гал нямало към кого да се обърне за подкрепа. Наистина тиванските легиони чакали в Адрианопол 11 11 Днешният Одрин. — Б.пр. , но на Гал не било разрешено да се покаже пред тях. В действителност той вече бил затворник, само дето не го наричали така. В Норикум го арестувал подлият комит Барбацио, доскоро началник на личната му стража. Затворили го в Хистрия. Там го и съдили. Евнухът Евсебий председателствувал съда.

Обвиниха Гал за всички престъпления, извършени в Сирия през четиригодишното му управление. Повечето от обвиненията бяха несъстоятелни и самият процес бе някакъв съдебен фарс, обаче Констанций толкова държеше действията му да изглеждат законни, колкото му беше противна всяка мисъл за правосъдие. Единствената защита на Гал бе да прехвърли вината за всичко върху жена си. Това бе наистина недостойно. Но, от друга страна, нямаше какво друго да каже или извърши, за да се спаси. А също така, като обвини сестрата на Констанций в хиляди престъпления (всъщност тя бе виновна за много повече), Гал успя да нанесе последния си удар на своя неумолим враг. Разярен от начина, по който Гал се оправдаваше, Констанций заповяда да го умъртвят.