Гор Видал - Юлиан

Трябва да призная, че бях смаян от преценката, която той сам си даде. Лицето ми обаче изразяваше само почит и внимание.

— Строя църкви. Установявам монашески ордени, изкоренявам всяка ерес, където и да се появи. Аз съм войнствуващ радетел на доброто. И трябва да бъда. Затова съм роден. Едва мога да повярвам, че си ми брат…

Мисълта му скачаше от едно на друго, без да направи пауза. Сега за пръв път ме погледна. В светлината на лампите прекрасните, му сини очи бяха налети с кръв.

— Природен брат, Гал — рекох аз.

— Няма значение. Важното е, че в жилите ни тече същата кръв. Ето кое ме свързва с Констанций. И с тебе. Ние сме избрани от Бога да служим на църквата тук, на земята.

В този миг в спалнята се вмъкна едно изключително красиво момиче. Понеже Гал не й обърна никакво внимание, и аз се престорих, че не съм я забелязал. Той продължи да говори и да пие, докато тя го галеше пред мене. Струва ми се, че никога в живота си не съм се чувствувал по-смутен. Опитах се да не гледам. Зяпах по тавана, разглеждах пода. Но очите ми непрестанно се връщаха към брат ми, излегнат на лежанката, неподвижен, докато момичето го обслужваше и изключително умело и деликатно.

— Констанций ще направи каквото поискам. Ето какво значи една кръв. Той също така ще помогне на сестра си, жена ми. Тя е най-важната жена в този свят. Съвършена жена, велика владетелка. Дано се ожениш добре. Би могъл. Констанций има друга сестра, Елена. Много по-възрастна от теб, но това няма значение, когато се касае да се ожениш за жена от нашата кръв. Може би ще те ожени за нея. Може би дори ще те направи цезар като мен. Ще ти бъде ли приятно? — Едва успях да доловя въпроса му, както бях захласнат да гледам какво прави момичето. Орибазий казва, че съм прекалено свенлив. Трябва да е прав. Спомням си, че се бях изпотил от напрежение, докато гледах Гал и момичето.

— Не — запелтечих аз, — нямам никакво желание да ставам цезар. Искам да продължа да уча. Така съм напълно щастлив.

— Всички лъжат — рече Гал натъжено, — дори и ти. Дори хора от моята плът и кръв. Но малко вероятно е да станеш цезар. Аз имам Изтока, Констанций — Запада. От тебе няма нужда. Имаш ли момичета в домакинството си?

— Едно. — От напрежение гласът ми ми изневери.

— Едно! — Той учудено поклати глава. — А твоят приятел? Онзи, у когото живееш?

— Орибазий.

— Любовник ли ти е?

— Не!

— Питах се дали не ти е любовник. Няма нищо нередно в това. Ти не си Адриан. Какво правиш, няма значение. Но ако имаш слабост към момчета, препоръчвам ти да се ограничаваш с роби. Политически опасно е да имаш връзки с хора от собствената си среда.

— Не ме интересуват… — започнах аз, но той ме прекъсна и продължи:

— Най-добре е с роби. Особено с коняри и слуги. — Внезапно сините му очи блеснаха и лицето му се изкриви в злобна гримаса. Искаше да си спомня какво бях видял преди години на полянката. — Впрочем избирай според вкуса си. Моят единствен съвет, единственото ми предупреждение към тебе, не само като по-голям брат, но и като твой господар, е… — Той внезапно спря и вдъхна дълбоко. Момичето беше свършило. Тя се изправи и застана пред него с наведена глава. Той се усмихна чаровно, после вдигна ръката си и я удари с все сила по лицето. Тя политна назад, но не издаде никакъв звук. След това той й даде знак и тя се оттегли. Гал се обърна към мене, сякаш нищо не се беше случило, и продължи изречението си — в никой случай да не се срещаш с този магьосник Максим. Вече са плъзнали достатъчно слухове, че си загубил вярата си. Зная, че не си станал безверник. Как би могло да се случи такова нещо? Та ние сме потомци на Константин Велики, който е равен на апостолите. Ние сме богоизбрани. Но въпреки това… — Той се прозина и се изтегна на леглото. — Въпреки това… — повтори Гал и затвори очи. Почаках го за миг да продължи. Но той бе заспал.

Евнусите отново се появиха. Единият зави Гал с копринена завивка. Другият отнесе виното. Те се държаха така, като че ли бях присъствувал на най-обикновена вечер; а може би наистина беше така. И тъй като той беше започнал да хърка пиянски, стъпвайки на пръсти, аз се измъкнах навън.

Приск:Винаги съм си мислел, че ако Юлиан приличаше повече на Гал, щеше да бъде по-щастлив. Никой не може да каже, че Гал не си е прекарал живота весело. Той бе пример на човек, който си угажда във всяко отношение. Не мога да не му завиждам.

Либаний:Приск очевидно намери своя идеал.

Гал падна няколко месеца след официалното посещение в Пергам. От две години императорът получаваше обезпокоителни доклади за Гал. Небридий направо му писал, че в Сирия ще настъпи гражданска война, ако Гал не бъде свален. В последния си доклад до Констанций Таласий заявил същото.