Гор Видал - Юлиан

Гледахме тези боксьори, докато единият уби другия. Когато победеният падна, Гал скочи от лежанката си и прегърна окървавения победител, сякаш той му беше направил някаква необикновена услуга. След това започна да рита мъртвия боксьор, като се смееше и издаваше ликуващи викове. Изглеждаше напълно умопобъркан. Никога не съм виждал човешко лице, което толкова много да издава вътрешния звяр в човека.

— Стига, Гал! — Констанция най-сетне ме беше забелязала. Тя се изправи.

— Какво? — Той я погледна с безизразен поглед. След това ме видя.

— А, да — каза той и оправи туниката си. Няколко роби дойдоха и отнесоха мъртвия боксьор. Констанция се доближи до мен с лъчиста усмивка:

— Радваме се да срещнем прочутия Либаний тук, в двореца ни.

Поздравих я официално и останах изненадан от гласа й — той беше нисък и музикален, — както и от превъзходния й гръцки. За миг от фурия тя се бе превърнала във владетелка.

Гал се приближи и ми подаде да целуна ръката му. Устните ми се окървавиха.

— Много добре, много добре — рече той, като гледаше с блуждаещ поглед, подобно на пиян.

След това, без да промълвят нито дума повече, цезарят на Изтока и съпругата му бързо минаха покрай мене и с това завърши единствената частна аудиенция, която някога съм имал с тях. Бях напълно смазан.

През следващите няколко години злодеянията им надминаха всичко от Калигула насам. Първо, и двамата бяха алчни за пари. За да постигне политическите си цели, Констанция се стремеше да събере колкото се може повече злато. Тя опита всичко: изнудвания, продажба на държавни длъжности, конфискации. Тя взе пари и от едно познато мен семейство. Беше особен случай. Дъщерята се бе омъжила за един необикновено красив младеж от Александрия и майка й, сериозна матрона — поне за такава я мислехме дотогава — се влюби в него. Цяла година тя безуспешно се опитвала да прелъсти зет си. Най-сетне младежът й казал, че ако тя не престане да му досажда, ще си замине за Александрия. Обезумяла от ярост, майката отишла при Констанция и й предложила цяло състояние, за да арестува зет й и да нареди да го умъртвят. Констанция приела парите, нещастният младеж бил осъден въз основа на измислено обвинение и посечен. Тогава Констанция, която не бе лишена от известно чувство на горчива ирония, изпратила на матроната половите органи на зет й с кратка бележка: „Най-сетне.“ Жената полудя, цяла Антиохия беше потресена. Тогава именно започнаха дните на ужас.

Понякога изглеждаше, като че ли Гал и Констанция нарочно бяха изучавали живота на някогашни изверги, за да могат да повторят ужасните им дела. Нерон имал обичай да обикаля нощем из улиците на Рим, придружен от шайка побойници, като се представял за обикновен разгулен младеж; Гал вършеше същото. Калигула имал обичай да запитва хората какво мислят за императора и ако отговорът бил неласкав, ги убивал на място; Гал правеше същото или поне се опитваше да го прави. За негово нещастие Антиохия — за разлика от Рим през ранната епоха — има най-доброто улично осветление на света. У нас нощем е светло като по пладне, така че хората почти винаги познаваха Гал. По тази причина преторианският префект на Изтока, Таласий, успя да го убеди, че не само е неподходящо за един цезар да броди нощем из улиците, но е също така и опасно. Гал се отказа от своите скитания.

През третата година от властвуването на Гал в Сирия настъпи глад. Когато и в Антиохия започна да се чувствува недостиг от храни, Гал се опита да замрази цените, така че всеки да може да си купи жито. От време на време дори и мъдри владетели правят тази грешка. Подобни мерки никога не дават резултат и обикновено се постига точно обратното на това, което се цели. Или житото изчезва от пазара, или пък се изкупува от спекуланти, които го препродават с огромни печалби, и така оскъдицата става още по-голяма. Хората просто са такива и нищо не може да ги поправи. Сенатът в Антиохия може да има много недостатъци, но членовете му са поне добри търговци и разбират изискванията на пазара, тъй като живеят от него. Те предупредиха Гал за опасностите от една такава политика. Той им заповяда да се подчинят. Понеже съпротивата им продължи, той изпрати собствената си стража в сената, арестува най-видните сенатори и ги осъди на смърт.

Антиохия с основание е благодарна както на Таласий, така и на Небридий, комита на Изтока. Тези доблестни мъже заявиха на Гал, че ако присъдите бъдат изпълнени, те ще се обърнат към императора и ще искат Гал да бъде отстранен. Това беше голяма смелост от тяхна страна и за изненада на всички те се наложиха. Гал освободи сенаторите и с това въпросът се изчерпа. Антиохия въздъхна с облекчение, когато научи, че в лицето на Таласий има свой защитник. Но няколко месеца след това Таласий умря от треска. Естествено мълвеше се, че бил отровен; но аз зная, че умря от треска, тъй като същият лекар лекуваше и мене. Но нямам намерение да пиша историята на Гал, която е позната на всички.