Гор Видал - Юлиан

След посещението на Еций вече срещах Максим тайно. В такива случаи избирах измежду стражите онези, които бяха братя митраисти. Мисля, че през трите години, които прекарах с Орибазий в Пергам, нито един от тях не ме е издал. Реших обаче да се сприятеля и с владиката на града. Участвувах заедно с него във всяко празненство на галилеяните. Мразех се заради тези преструвки, но нямах друг избор.

През тези години бях свободен да пътувам, където си искам из Изтока. Дори можех да посетя Константинопол, макар че от канцеларията на двореца тактично ми загатнаха да не отивам там, тъй като столицата тогава беше без император — Констанций живееше в Медиоланум — и всяко мое посещение би могло да се изтълкува като… Отлично разбрах намека и не стъпих в града.

Не ми разрешиха обаче да отида в Атина. Не зная защо. Гал на няколко пъти ме покани да го посетя в Антиохия, но винаги успявах да отклоня поканата. Мисля, че той посрещаше с облекчение моите откази да отида да живея при него, но много добросъвестно изпълняваше ролята си на по-голям брат и настойник, да не кажа владетел. Всяка седмица ми пишеше, за да се осведоми за духовното ми здраве. Казваше, че горещо желае да бъда благочестив и добър човек като него. Мисля, че беше съвсем искрен в наставленията си. Мнозина правят тази грешка. Просто не познаваме себе си, не виждаме недостатъците си — обичайно заслепление, което, общо взето, е за предпочитане пред това да не виждаш у себе си никакви добродетели.

Приятелството ми с Орибазий е единственото ми близко приятелство, което съм имал; може би това се дължи на обстоятелството, че никога не съм имал семейство. Орибазий ми е и брат, и приятел, въпреки че не си приличаме по нрав. Той е скептик, вярва само на опита и единствено се интересува от материалния свят. Аз съм тъкмо обратното. Той поддържа равновесието ми. Или поне се опитва. Струва ми се обаче, че понякога и аз успявам да му дам представа за метафизичното. Почти четири години живяхме заедно, пътувахме заедно, учихме заедно. Дори за известно време имахме една и съща любовница, въпреки че това предизвика някои сътресения, тъй като за голяма моя изненада открих, че съм много ревнив. Никога не простих на антиохийката в Мацелум, че предпочете Гал пред мене. И все пак трябваше да й простя. В края на краищата Гал беше по-голям и по-красив от мене. Но въпреки това бях озлобен. Не си давах сметка в каква ярост мога да изпадна, докато отново не се озовах в съвсем същото положение. Един следобед дочух как в съседната стая Орибазий и общата ни любовница — една синеока девойка от Галия — се любят; чувах тежкото им дишане, скърцането на кожените каиши на леглото. Внезапно у мене пламна желание да убия и двамата. Тогава разбрах какво точно изпитваше Гал: яростта ми бе тъй буйна, че едва не изгубих съзнание. Но това трая само миг — веднага изпитах срам от ревността си.

През тези години Максим ме научи на много неща. Посвети ме в тайнствата. Благодарение на него можах да съзерцавам единния бог. Той беше идеалният учител. Противно на това, което се разправя, той не се опитваше да разпали някакви амбиции у мен. Никога не спорехме за това, че ще стана император. Тази тема беше забранена.

Приск:Това просто не е вярно. Като съдя от известни неща, които Юлиан и Максим са ми казвали, заключавам, че е имало заговор да направят Юлиан император. Иначе нито Максим, нито Орибазий щяха да си губят времето с един незначителен член на императорското семейство, въпреки че приятелските чувства на Орибазий към Юлиан бяха искрени — доколкото могат да бъдат искрени отношенията на когото и да било с човек от императорски род.

Разказвали са ми поне за един сеанс, в който невидимите приятели на Максим го съветвали да разкрие на Юлиан, че е предопределен да стане император. Също така зная, че Созипатра и някои други магьосници бяха техни тайни поддръжници. Естествено, след като Юлиан се възкачи на престола, всички магьосници в Азия твърдяха, че са допринесли за неговия успех. Не разбирам защо Юлиан отрича това, което толкова много от нас знаят, че е било истина. Вероятно, за да не би и други да почнат да заговорничат срещу него по същия начин, както той бе заговорничил срещу Констанций.

Либаний:Думата „заговорничат“ е неподходяща тук, въпреки че, разбира се, Юлиан е неискрен в повествованието си. Съгласен съм с Приск, че Максим и Орибазий с нетърпение очакваха времето, когато техният приятел ще стане ако не август, то поне цезар. Също така съм абсолютно уверен, че Максим се е допитвал до забранени оракули и тям подобни. Преди няколко години Созипатра ми каза дословно следното: „Богинята Кибела винаги беше благосклонна към Юлиан и го каза изрично. Ние всички сме й много благодарни за помощта, която ни даде.“