Гор Видал - Юлиан

— По-добре дълголетен лицемер, отколкото мъртъв… какъв? — Често ми е трудно да завършвам епиграмите си. Или по-скоро започвам да пиша, без да съм помислил как ще завърша; лош навик.

— Мъртъв четец. Еций има голямо влияние върху Гал, нали?

— Така казват. Той е неговият изповедник. Но кой може да влияе на брат ми? — Без да се усетя, бях почнал да говоря шепнешком, защото Гал беше станал не по-малко подозрителен от Констанций. Шпионите му бяха навсякъде.

Струва ми се, че съпругата на Гал, Констанция, е виновна за рязката промяна в характера на Гал. Тя беше сестра на Констанций и намираше, че заговорите са нещо съвсем естествено за човешкия род. Никога не срещнах тази прочута дама, но са ми казвали, че била жестока като Гал и много по-умна. Тя също така беше и честолюбива, какъвто Гал не беше. Положението му на цезар на Изтока го задоволяваше напълно, но тя желаеше той да стане август и за да постигне това, направи заговор да убие собствения си брат. А колкото до Гал, все още не мога да си наложа да пиша за неговото властвуване.

Приск:Но аз мога. Сигурно и ти можеш. Нали живееше в Антиохия, когато това малко зверче беше цезар?

Колкото и да е странно, Юлиан никога не ми е говорил за Гал, нито на мен, нито на когото и да било друг. Открай време си имах една теория — която донякъде се потвърждава от съчинението му, — че Юлиан е изпитвал неестествено влечение към брат си. Многократно споменава красотата му. Обикновено говори за него с оскърбен тон, както се говори за любим, който е пренебрегнал чувствата ти.

Жестокостта на Гал, очевидна за всички, му се струва непонятна. Юлиан беше наивен, както продължавам да се убеждавам непрестанно. (Извини ме, ако се повтарям, и го отдай на напредналата ми възраст.)

Всъщност от цялото семейство най-големи симпатии храня към Констанций. Той беше доста добър управник. Склонни сме да го подценяваме, защото не беше особено умен и защото неговата религиозна мания постоянно създаваше усложнения. Но той управляваше добре, въпреки че имаше да се справя с трудности, които можеха да превърнат всекиго в чудовище. Най-големите си грешки той направи с най-добри намерения — както например, когато провъзгласи Гал за цезар.

Показателно е, че Юлиан обвинява съпругата на Гал за терора, който той упражняваше. Винаги съм мислил, че и двамата са еднакво виновни. Но ти си преживял години, които трябва да са били ужасни, и несъмнено най-добре знаеш кой за какво е бил виновен.

Либаний:Да, зная. В началото всички възлагахме големи надежди на Гал. Още е прясно в паметта ми първото му явяване пред сената в Антиохия.

С какви надежди го очаквахме! Той наистина беше така красив, както ни го бяха описали, въпреки че него ден се бе изринал от жегата, както често се случва с руси хора в нашия зноен климат. Но макар че лицето му бе изпъстрено с петънца, той изглеждаше много добре. Имаше вид на човек, роден да управлява. Държа пред нас много изискано слово. След това моят стар приятел, владиката Мелеций, ме представи на него.

— А, да — намръщи се той, — ти си онзи софист, който отрича Бога.

— Не отричам Бога, цезарю. Сърцето ми е винаги отворено за него.

— Либаний е наистина изключително очарователен човек, цезарю. — Мелеций много обичаше да ме поставя в неудобно положение.

— Уверен съм в това. — Гал ме погледна с такава пленителна усмивка, че останах поразен.

— Трябва да ме посетиш някой ден — рече той. — Аз лично ще те убедя в правотата на нашата вяра.

За голямо мое учудване няколко седмици по-късно получих покана от двореца. В уречения час ме въведоха в обширна зала, където Гал и Констанция лежаха един до друг.

В средата на залата двама голи боксьори се бъхтеха свирепо с юмруци, сякаш искаха да се пребият един друг. След като се окопитих от първоначалното си смайване — бях поразен от това недостойно зрелище, — аз се опитах да подсетя за присъствието си. Окашлях се. Измърморих някакъв поздрав. Но те не ме забелязваха. Гал и Констанция бяха всецяло погълнати от кървавото забавление. Както всички знаят, аз ненавиждам гладиаторските игри, защото те принизяват хората до зверовете — нямам предвид онези нещастници, които са принудени да се бият, а онези, които гледат.

Особено ме отврати Констанция. Мъчно можех да допусна, че тази примитивна в усещанията си светлоока жена беше дъщеря на Константин Велики, сестра на божествения август и съпруга на цезаря. По-скоро приличаше на някаква необикновено жестока куртизанка. И все пак в нея прозираше благородният Флавиев род — голямата челюст, широкият нос, сивите очи. От време на време, докато гледахме потните, окървавени мъже, тя подвикваше на единия или другия: „Убий го!“ Когато единият нанасяше особено силен удар на другия, тя изстенваше по особено възбуден начин, подобно на жена през време на полов акт. Наистина Констанция вдъхваше ужас.