Гор Видал - Юлиан

Най-сетне един инцидент предизвика падането му. Липсата на храни бе станала много остра. Народът се бунтуваше. След като не успя да замрази цените, Гал реши да напусне Антиохия колкото се може по-скоро. Обяви, че възнамерява да нахлуе в Персия, въпреки че нямаше достатъчно войски да завладее и едно кирпичено село край Нил.

В деня на заминаването му целият сенат го чакаше пред паметника на Юлий Цезар. Значителна тълпа бе излязла да види цезаря; но всъщност тя не беше дошла да го изпрати — народът искаше храна и гръмко го изразяваше. Вдигаше се страшна врява — зная това, защото бях там. Никога не съм виждал толкова разгневена тълпа. Зад един ред войници с извадени мечове цезарят и сенатът си разменяха любезности, докато тълпата около нас ревеше и ни притискаше все повече и повече. Дори Гал се стресна.

В този миг Теофил, управителят на Сирия, излезе напред да произнесе речта си. Теофил беше отличен администратор, но народът не го обичаше. Защо? Бог знае! Антиохийците са толкова лекомислени, когато се касае за обществени дела. Ако един жесток тиранин е духовит, те ще го обожават. Техният управител може да е добър човек, но ако говори бавно и тромаво, те го презират. Те презираха Теофил. Започнаха да осмиват речта му. След това тълпата завика: „Хляб, хляб!“

През всичкото време наблюдавах Гал. Най-напред беше смаян, после уплашен и накрая — човек просто можеше да проследи мисълта му — лицето му придоби лукав израз.

Той вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат. Но виковете продължиха. Тогава Теофил даде знак и барабаните забиха заплашително. Тълпата замлъкна и Гал заговори:

— Добри хора, сърцето на вашия цезар страда за вас. И все пак той е изненадан. Казвате, че нямате храна. Но в Антиохия има хляб. В складовете има предостатъчно жито. Вашият цезар го остави там за вас.

— Дай ни го тогава! — обади се някакъв глас.

Гал поклати глава.

— Та житото е ваше. Управителят знае това. — Той се обърна към смаяния управител: — Теофиле, аз ти заповядах да дадеш храните на народа. Защо не го стори? Защо си толкова жесток? Дори да си във връзка със спекулантите на жито, трябва да се смилиш над народа. Бедните хора са гладни, Теофиле, нахрани ги!

Никога не съм присъствувал на по-коварна сцена. Гал нарочно насъска народа срещу собствения си управител. След това потегли начело на легионите, като ни остави на побеснялата тълпа. Подобно на останалите сенатори и аз побягнах. За щастие никой не пострада освен Теофил, когото тълпата разкъса на парчета. Този ден Гал изгуби подкрепата и на малцината сенатори, които бяха негови поддръжници.

Когато вестта за случилото се с Теофил достигна до Констанций, той най-сетне разбра, че Гал трябва да бъде махнат. Но по-лесно е да направиш някого цезар, отколкото да го свалиш. Констанций знаеше, че ако потегли срещу Гал, ще започне гражданска война. Затова той постъпи предпазливо. Най-напред нареди на войската на Гал да го срещне в Западна Мизия, откъдето щял да тръгне на поход отвъд Дунава. „Войски, които бездействуват — писал той в дипломатичното си писмо до Гал, — са склонни към бунтове.“ И така Гал остана само със собствената си стража и една малка част легионери. След това Констанций наредил на префекта Домициан, доскоро управител на държавната хазна и финансист, да замине за Сирия, все едно, че прави обичайната си обиколка на провинциите. В Антиохия Домициан трябваше да убеди Гал да се подчини на императорската заповед и да отиде в Медиоланум „за съвещание“. За съжаление Домициан беше суетен, надменен и се смяташе за най-умния човек в двора. Не зная защо, но това сякаш е обща черта на всички управители на хазната.

Домициан пристигна в Антиохия, когато Гал вече се беше върнал от едномесечния си поход по персийската граница. Но вместо да се яви най-напред в двореца, както изисква протоколът, Домициан отседнал в дома на претора, командуващ войските, като съобщил, че е много болен, за да се яви в двореца. Там той прекара няколко седмици, опитвайки се да направи заговор срещу Гал, като в същото време непрекъснато пращал на Констанций преувеличени доклади за деянията на цезаря. Накрая Гал заповядал на Домициан да се представи пред консисторията. Последният сторил това и с безподобна дързост заявил на Гал, че ако незабавно не се подчини на императорската заповед и не тръгне за Медиоланум, „лично аз ще наредя да се спре продоволствието на Антиохия“. След това напуснал двореца и се върнал в преторията, където смятал, че е в безопасност.