Гор Видал - Юлиан

Юлиан беше в отлично настроение. Пък и всички ние. Първата персийска крепост беше в наши ръце и армията на великия цар се беше изпокрила. Прекалено хубаво, за да е вярно.

Нашата войска беше пръсната на разстояние повече от десет мили — същата тактика, която Юлиан използува, когато тръгна от Галия, за да остави впечатление, че разполага с огромни сили. Юлиан яздеше или отпред, или в тила на армията, двете места, които най-вероятно могат да бъдат нападнати от въоръжени отреди на местното население. Но няколко дни наред не срещнахме персийци. Те стояха на отсрещния бряг на реката и ни наблюдаваха. Щом дадяхме вид, че се готвим да преминем реката, те изчезваха в пелиновите шубраци. Явно бяха нащрек. Когато един от галите по някаква неизвестна причина прекоси реката, съсякоха го и набучиха главата му на дълъг прът, така че цялата наша войска да го види.

Между другото бурята отнесе палатката ми и три нощи бях принуден да спя в палатката на Максим. Не си допаднахме като съквартиранти. Между другите лоши навици той имаше и навика да говори насън. Първата нощ, когато спахме в една палатка, неговото мънкане ми беше дотам нетърпимо, че го събудих.

— Аз? Да приказвам насън?

Сребристата му брада беше заплетена като неразчесано руно. Гледаше ме с помътен поглед и с тъп израз на съненото си лице.

— Разбира се, че приказвах. Тъкмо когато спя, разговарям с боговете.

— А не би ли могъл да им приказваш шепнешком? Пречиш ми да спя.

— Ще се постарая.

После се оплакал на Юлиан, че не могъл да спи от моята кашлица! Но аз едва кашлях, като се има предвид, че бях се простудил много лошо, когато ме накваси дъждът през онази буря. На Юлиан му се видя много забавно, че ние с Максим сме спали в една палатка.

17 април — Тилута, Ахайяхалха. 18 април — изоставеното укрепление опожарено. 20, април — Бараксмалха. Прекосяваме реката. Седем мили до Диакира. Храм, жито, сол, нефтени находища. Изоставени, опожарени села. Озагардана, изоставен, опожарен. Паметник на Траян. Два дни на лагер. 22 април — Ормизда в засада. Предупреждение. Персийската войска ще се събере нощес.

Приск:Между 17 и 20 април минахме край три островни крепости. Първата беше Тилута, крепост, построена върху голяма скала, която стърчи над водата. Юлиан изпрати човек да им предложи да се предадат. Началникът отговори много любезно. Няма да се предаде, но се заклева, че ще се съобрази с изхода на войната между императора и великия цар. Тъй като не можехме да губим време с обсади на крепости, трябваше да се задоволим с този отговор. В замяна гарнизонът отдаде част на нашата флота, когато тя премина под стените на острова. Същото се повтори в Ахайяхалха, друга островна крепост.

На 20 април стигнахме до едно изоставено село на име Бараксмалха. По предложение на Ормизда прекосихме реката и изминахме седем мили към вътрешността до Диакира, богат търговски център. Когато пристигнахме, градът беше изоставен. За щастие складовете бяха пълни с жито и, най-важното, със сол. Извън стените на града войниците на Невита намериха няколко жени и ги убиха. Не обичам такива работи. Не зная дали Юлиан е знаел за тези убийства или не. Той беше безмилостен, когато се касаеше да се накаже някой за неподчинение или предателство, но не беше жесток за разлика от Невита и галите, които проливат кръв, защото това им прави удоволствие.

Град Диакира бе опожарен, както и съседният град Озагардана, където между другото намерихме останки от едно съдилище на Траян. Юлиан заповяда лагерът да се построи около тези старини. Останахме там два дни, докато натоварят на баржите житото и солта от Диакира. През това време Юлиан беше зает с военачалниците си и въобще не го видях.

Задоволих се с обществото на Анатолий (който беше доста забавен, особено с неуспехите си като началник на протокола), Фосфорий, който е прекрасен човек, и с Амиан Марцелин, с когото се бях запознал в твоя дом в Антиохия. Той много ми хареса. Каза ми, че за пръв път сме се срещнали в Реми, където служел в един от легионите на Урсицин, но аз за съжаление не си спомням за тази наша среща. Както ти е известно, Амиан сега пише история на Рим, която възнамерява да доведе до наши дни. Смел човек! Преди няколко години ми изпрати надписан екземпляр на първите десет глави на историята си, написана на латински език! Защо е решил да пише на този език, нямам представа. Впрочем той е от Антиохия, нали? Останал съм с впечатлението, че произлиза от добро гръцко семейство. Но като си припомня миналото, си давам сметка, че открай време беше малко романофил. Прекарваше по-голямата част от времето си с европейските офицери и не харесваше особено азиатците. Като историк той нарочно подражава по-скоро на Тит Ливий и Тацит, отколкото на Херодот и Тукидит, доказвайки с това, че всеки си има свой вкус. Напоследък ми писа, че понастоящем живее в Рим, където, макар литературният свят да му се вижда неимоверно безплоден и претенциозен, възнамерява да си създаде име. Желая му успех. Прочетох малко от историята му, изглежда, пише латински свободно, така че може би правилно се е насочил. Но колко е странно и отживяло да искаш да бъдеш римски историк. Той ми съобщи, че редовно си пишете. Така че навярно двамата ще обедините силите си, когато дойде време да се издаде Юлиановото съчинение.