Гор Видал - Юлиан

Когато поисках от тях да ми дадат клетва за вярност като на август, те се заклеха, като опряха мечовете до гърлата си. След това се обърнах към офицерите и сановниците ми, събрани около каменната трибуна.

— Ще ми се закълнете ли също в божието име? — попитах ги аз, както изисква обичаят. Всички се заклеха освен Небридий. Войниците заплашително започнаха да мърморят.

— Няма ли да ми се закълнеш във вярност, префекте?

— Не, цезарю. Вече съм дал клетва за вярност на императора. Докато той е жив, не мога да дам клетва за вярност, без да погубя душата си. — Гласът му трепереше, но волята му беше твърда.

Само аз чух цялата реч, защото войниците зареваха гневно, щом чуха обръщението „цезарю“. Някои от тях изтеглиха мечове. Един легионер улови Небридий за гърлото, но преди да го събори на земята, аз бързо слязох от трибуната и застанах между войника и префекта. Свалих мантията си и я хвърлих върху Небридий — древен знак, че този човек е под закрилата на императора. После извиках на легионите:

— Той добре ще си пострада, когато станем господари на Рим.

Тази хитрина отвлече вниманието на войниците и аз наредих да отведат Небридий под стража в двореца.

След това направих преглед на войските. Легионите ми бяха чудесна гледка. Всичките ми снощни съмнения се разсеяха от синьо-зеления летен ден и от вида на двадесет хиляди войници, маршируващи с ритмична стъпка. В такива моменти човек осъзнава, че във войната има нещо божествено и че единният дух на една армия е тайнство, посвоему така красиво, както Елевзинските тайнства. За миг всички сърца бият в унисон. Всички ставаме едно и няма на света нещо, което да не можем да извършим.

Като се върнах в двореца, наредих да доведат упорития Небридий. Изпратих го на заточение в Тускания. Той очакваше да бъде убит. Със сълзи на очи ми каза:

— Цезарю, дай ми ръката си. Позволи ми… в знак на благодарност…

Но аз дръпнах ръката си и рекох:

— Не би имало начин да почета приятелите си или да изразя обичта си към тях, ако ти подам ръка. Това беше краят на Небридий в Галия.

Потеглих срещу Констанций на трети юли. Предзнаменованията бяха изключително благоприятни и времето хубаво.

Насочихме се на запад към Августа Рауракорум, където свиках военен съвет. Плановете си както обикновено не бях разкрил никому; дори Орибазий не знаеше какво възнамерявам да правя, въпреки че яздехме един до друг, хранехме се заедно и си бъбрехме като деца.

Мои военачалници бяха Невита — колкото повече опознавам този благороден франк, толкова повече се възхищавам от него; Йовин, вещ и опитен пълководец; Гомоарий — в когото нямах доверие, защото беше предал командира си Ветранио, когато той вдигнал бунта срещу Констанций; Мемертин — способен секретар; Дагалайф — може би най-големият кавалерийски военачалник в цялата римска история. Открих съвета със съобщението, че Салуст е на път за Виенна, за да заеме поста си на преториански префект; той ще управлява Галия вместо мене. Това бе прието добре. Всички уважават Салуст, не само аз.

— Трябва да направя някои промени — започнах аз. — Нямаше нужда да гледам бележките си, които бяха пред мен. Най-напред се справих с неприятната задача. — Гомоарий, ти няма да бъдеш началник на кавалерията. Невита ще заеме твоето място. — Последва мълчание. Гомоарий не рече нищо. Всички знаеха съображенията ми. Въпреки че империята е грамадна, военните са малко семейство и знаят недостатъците и качествата си. — Йовине, назначавам те за квестор. Мамертине, ти ще бъдеш управител на хазната. Дагалайф става началник на стражата. — След това погледнах картата, разтворена на сгъваемата маса. — Събрани заедно, войските на Илирикум числено ни превъзхождат десет към едно. За щастие двете армии не са под общо командуване. Повечето от тази войска се състои от гарнизони, докато нашата войска е нападателна войска, приучена да се движи бързо. Кой е най-добрият начин за действие? — Замълчах за миг. Приеха въпроса ми като реторичен, какъвто и беше всъщност. — Когато се колебаеш, подражавай на Александър. Когато противникът числено е бил значително по-силен от него, той разпръсвал войските си, за да създаде впечатление, че има много повече войска, отколкото имал в действителност. Затова възнамерявам да разделя войската на три. Ще изглежда, че нападаме от три страни. Йовине, ти ще вземеш прекия път за Италия. — Посочих картата. — Както виждаш, начертал съм ти главните пътища. Разпръсни войската по тях. Искам всеки да те види. Невита, ти поеми направо на изток, към Реция. Аз ще взема остатъка от войската и ще се отправя на север през Черна гора 38 38 Шварцвалд. — Б.пр. към Дунава. Оттам ще тръгна на изток и на юг и после по реката Дунав право към Сирмиум 39 39 Град Митровица в Югославия. — Б.пр. . Който държи Сирмиум, владее Илирикум и подстъпите за Константинопол. — Обърнах се към Невита: — Двамата ще се срещнем в Сирмиум не по-късно от октомври.