Гор Видал - Юлиан

Навъсено извърших каквото се изискваше от мен. Прекарах два часа в размисъл над бедрената кост на някакъв злодей, изяден от лъвовете в Рим, докато владиката ми четеше дълга проповед, като ми се молеше да го подкрепя с царствената си мощ срещу неговите противници арианите. Дори придаде политическа нотка на словото си, като спомена, че Констанций е арианин, а аз вероятно Атанасиев привърженик, което значи, че сме различни във всяко отношение; щяла да надделее страната на истината (и на мнозинството — не пропусна да вмъкне многозначително владиката) и тя щяла да крепи трона ми както колони (това беше, струва ми се, метафората, която той употреби; а може и да е било „свети кариатиди“). Когато дойде време да произнеса молитвата, думите ми бяха отправени към Назарянина, но в сърцето си се обръщах към Зевс.

Зимата беше време на изчакване. Вече бях готов за поход. Единствено чаках знак от небето. Въпреки че префектът на Рим забрани на пратениците ми достъпа до Сибилинските книги, един от старите жреци успял да види тази част от книгата, която се отнася до нашето време. Според тайния му доклад аз съм щял да бъда следващият император. Властвуването ми щяло да бъде бурно, но продължително. А това е единственото, което ми трябва: време. Време да подмладя един стар свят, да превърна зимата в пролет, да освободя единния бог от тройното чудовище на безбожниците. Дай ми двадесет години, о, Хелиос, и ще изпълня света с възхвали за твоята светлина, ще осветя мрачните дълбочини на Хадесовото царство. Както Персефона се върна при Деметра, така живите мъртъвци на нашето време ще се върнат към тебе, който си светлина, живот, всичко!

През април научих, че племето на германския вожд Вадомар преминало реката Рейн и опустошавало областта около Реция. Тези известия особено ме озадачиха, тъй като преди две години сключихме „окончателен“ мир с Вадомар. Той нямаше никакви основания да бъде недоволен от нас. Беше културен човек, получил образованието си в Медиоланум. Беше предпазлив и благоразумен по природа. Всеки път, щом видеше, че сме готови да приложим сила, той отговаряше с хиляди извинения и бързо се оттегляше на своята страна на реката. Да тръгне Вадомар срещу мен, можеше да означава само едно: че действува по заповед на Констанций. Изпратих при Вадомар моя комит на име Либин — способен военачалник, който умееше също да води преговори, или поне аз си мислех така. Отделих му половин легион и му наредих да се разбере с Вадомар. Ако не успееше да го убеди с добро, трябваше да го заплаши с унищожение. Либин стигнал Зехинген на Рейн и там германците го заградили. За съжаление, въпреки че мисията му бе да води само преговори, Либин жадувал за сражение и безразсъдно дал заповед за нападение. След няколко минути той бил разсечен на две от германски меч, а войниците му се сражавали срещу пет пъти по-многобройните германци, докато били избити.

Изпратих петулантския легион на реката Рейн, който единствено откри, че варварите са изчезнали в горите така тайнствено, както се бяха появили. За момента на Рейн цареше спокойствие. Бях готов да приема това за най-обикновен набег на размирна банда, извършен без знанието на Вадомар, който предлагаше да накаже виновните, ако, разбира се, те са от неговото племе; той дори изпрати пари на семейството на убития Либин.

Не вярвах на Вадомар, но бях готов да забравя тази случка, когато граничните стражи заловиха един германски пратеник, който пътувал на изток. У него бе намерено писмо от Вадомар до Констанций. Цитирам дословно: „Волята ти е изпълнена, господарю, и твоят непокорен цезар ще бъде усмирен.“ Повече не ми беше нужно. Незабавно изпратих един от секретарите си, един способен човек на име Филогий, при петулантите, които още се намираха на Рейн, близо до земите на Вадомар.

Либаний:Чувствувам се задължен да отбележа, че същият „способен човек на име Филогий“ току-що бе назначен от Теодосий за комит на Изтока. Той е ревностен християнин и никой не знае как ще караме под неговото управление. Защо Юлиан не изпрати него на онази съдбоносна среща на Рейн вместо отдавна забравения Либин! Но може би съдбата щеше да ни поднесе някой по-лош и от Филогий. Комитът пристигна в Антиохия в началото на този месец. Вчера го видях и първи път в сената. Движеше се сред нас като лебед, който се е озовал в съвсем малко езерце, което никак не е по вкуса му. Смея ли да му припомня името на Юлиан?

Дадох на Филогий запечатани нареждания. Ако срещнеше Вадомар на нашата страна на Рейн, трябваше да отвори писмото и да изпълни нарежданията. В обратен случай трябваше да унищожи писмото. Бях доста сигурен, че ще срещне Вадомар на нашия бряг, защото той често гостуваше на приятелите си римляни. Подобно на много германски първенци, в някои отношения той беше по римлянин от римляните.