Гор Видал - Юлиан

Цялото лято Констанций ме обстрелваше с писма. Защо съм задържал Лупицин? Защо съм откраднал житото, което било предназначено за префектурата Италия. Къде са войските, които съм обещал? Къде са конете? Защо се наричам август? Нареждаше ми незабавно да се явя при него в Антиохия. Дори ми определяше каква свита ми разрешава да взема със себе си: не повече от сто войници, пет евнуси… с такова удоволствие правеше списъци. Но на всяко обвинително писмо аз отговарях вежливо, като винаги се подписвах „цезар“.

Докато събирах войски в Галия, Констанций имаше трудности с Арсацес, царя на Армения, който беше крайно несигурен съюзник. Подозираха го, че тайно преговаря с персийците. Скоро четох тайния протокол за срещата между Арсацес и Констанций. Възмутителна история! Всичките искания на Арсацес били задоволени, за да ни остане верен, а той бездруго трябваше да ни бъде верен, защото ние не само го крепяхме на престола му, но и осигурявахме независимостта на царството му. Констанций бе съвършено некадърен да води преговори. За да закрепи това „пресъюзяване“ (няма друга дума за този опит да накараш един съюзник да се държи така, както повеляват честта му и договорът, който той е подписал), Констанций ожени Арсацес за дъщерята на стария преториански префект Албаний, която се казва Олимпия. По едно време тя щеше да се жени за Констанций и поради това я считаха като негова близка роднина. Сега тя е владетелка на Армения, благочестива галилеянка и враждебно настроена срещу мен.

По време на разговорите императорът и арменецът доста много говорили за мен. Странно чувство изпитваш, когато четеш дословно записания разговор, в който си предмет на анализ като някой герой на епическо произведение.

Арсацес повдигнал въпроса, като запитал дали Юлиан ще потегли срещу императора. Констанций смятал, че е малко вероятно. Ако се осмеля да сторя това, по негов знак германските племена щели да ме нападнат през реката Рейн. А ако успея да се спася от тях, скитите щели да препречат пътя ми на изток, да не говорим за верните му армии в Италия и Илирикум.

Арсацес попитал дали действително с победите си в Галия Юлиан е надминал Юлий Цезар. Констанций отвърнал ядосано: „Каквото е извършено в Галия, е извършено от моите военачалници, а те са изпълнявали нарежданията на моя преториански префект, който пък се подчиняваше на мен.“ След това Констанций дори заявил, че той лично постигнал всички победи въпреки ужасните бъркотии, които намесата ми причинила. Бил съм толкова неопитен, че Констанций трябвало лично да поеме командуването на войската, за да спечели прочутата победа при Аргенторатум!

Трябва да призная, че се разтреперих от гняв, когато прочетох тези редове. Да, суетен съм. Какво да правя, така е. Искам да ми се признават заслугите, да ми се отдава уважение, искам слава. Но не искам да се кича с чужди заслуги. Смаян бях от дързостта на Констанций. Как е могъл така безсрамно да лъже? Арсацес трябва да е знаел, че докато освобождавах Галия, Констанций беше на Дунава, където получи титлата Сарматик-Сарматик. Предполагам, че на Арсацес това наистина му е било известно, защото според стенографските бележки той веднага заговорил за други неща.

Особено ми направи впечатление един пасаж, който се отнасяше до мен. (Колко жадно поглъщаме всичко, което се отнася до нас!) Констанций заявил, че нямам дарба на пълководец; бил съм книжен плъх, когото трябвало да оставят да се учи в Атина. Арсацес отбелязал, че в двора си в Лутеция този книжен плъх събрал множество подобни на него буквоеди. Дори ги назовал. Констанций отвърнал, че одобрява тази среща, защото реторите, с които съм се бил оградил, щели да ме занимават с книги и празни спорове и аз нямало да имам време да кроя заговори. Предложил на Арсацес да му покаже „раболепното“ писмо, в което изразявам верността си към него и се отказвам от титлата август. Арсацес отвърнал, че наистина би искал да има препис; по-късно бил изготвен препис. Чудя се дали Констанций му е показал цялата кореспонденция. Още се изчервявам при мисълта, че този арменец е чел моите крайно дипломатични и примирителни (но съвсем не „раболепни“) писма.

След това Арсацес му казал: „Споменавам свитата на Юлиан, защото се мълви, че всичките са безбожници.“ Колкото и да е странно, като че ли Констанций изобщо не се заинтересувал от това. Той просто заявил, че на ретори не може да се разчита, че те са мръсни, алчни, неблагочестиви, носят бради… „Те всички са циници“ — казал той най-сетне. Но Арсацес явно бил загрижен; надявал се, че поне съм истински галилеянин. Констанций му отвърнал, че не се съмнява във вярата ми, но това нямало никакво значение, понеже, след като завършел похода си в Персия, аз съм щял да бъда смазан. След това минали на други въпроси.