Карлос Сафон - Затворникът на рая

— А мисли ли господинът, че ще мога да дишам с тая тясна рокля?

— Злато мое, та вие се омъжвате за иберийски мъжкар в лоното на Светата майка Църквата. Дотук бяхте с дишането, ако питате мен. Но булчинската рокля, така или иначе, е като водолазен костюм: не е най-удобното място за дишане и веселбата започва, след като се свали.

Тези дръзки намеци накараха Бернарда да се прекръсти.

— А сега ще ви помоля да съблечете роклята възможно най-внимателно, защото частите й не са здраво зашити и при всички тия карфици не искам да изглеждате като решето пред олтара — рече Еваристо.

— Аз ще й помогна — предложи Беа.

Моделиерът я огледа многозначително от глава до пети.

— Ами вие, съкровище, кога ще ми дадете възможност да ви съблека и да ви облека? — попита той, преди да се оттегли театрално зад завесата.

— Ех, как ви изпи с поглед, разбойникът му неден — каза Бернарда. — А пък разправят, че бил с обратна резба.

— Според мен резбата му е и права, и обратна.

— Че това възможно ли е? — смая се Бернарда.

— Я да видим дали ще те измъкнем от тази рокля, без да падне нито една карфица.

Докато Беа освобождаваше прислужничката от пленничеството й, тя пустосваше под сурдинка.

Откакто бе научила цената на сватбения тоалет, който нейният работодател дон Густаво бе настоял да плати от джоба си, Бернарда бе в дълбок душевен смут.

— Дон Густаво не биваше да плаща такива грешни пари. Ама не, той избра тоя салон, който сигурно е най-скъпото място в цяла Барселона, и нае Еваристо, който му се пада наполовина племенник или нещо от сорта. А хубостникът разправя, че платовете трябвало непременно да са от „Каса Гратакос“, инак човек щял да се обрине! Представяте ли си?

— На харизания кон зъбите не се гледат… Пък и дон Густаво толкова се вълнува, че ще се омъжиш в пълен блясък. Той си е такъв.

— Спокойно можех да се омъжа с майчината ми рокля, преправена тук-там, а на Фермин му е все едно. Бездруго всеки път, щом му покажа нова рокля, той иска само да ми я съблече… И ето докъде я докарахме, Бог да ми прости — рече Бернарда, като се потупа по корема.

— Бернарда, аз също се омъжих бременна и съм сигурна, че Бог си има много по-важни и неотложни грижи.

— То и моичкият тъй разправя, ама знам ли…

— Ти по-добре слушай Фермин и не се тревожи за нищо.

Само по комбинезон и изтощена след два часа стоене на високи токчета и с разперени ръце, Бернарда рухна в едно кресло с въздишка.

— Ах, горкичкият, толкоз е измършавял, че още малко и ще се изгуби. Много съм загрижена за него.

— Ще видиш как бързо ще се оправи сега. Такива са си мъжете, също като мушкатата. Когато изглеждат тъй, сякаш е време да ги изхвърлиш, изведнъж живват.

— Не знам, госпожо Беа, много е оклюмал Фермин напоследък. Разправя ми, че иска да се ожени, но понякога се съмнявам.

— Стига, Бернарда, та той е луд по теб!

Прислужничката сви рамене.

— Вижте, не съм толкоз глупава, колкото изглеждам. Откак навърших тринайсет, само съм чистила къщи и много работи не разбирам, но знам, че моят Фермин е видял свят и си е покръшкал. Никога не ми разказва как е живял, преди да се срещнем, но знам, че е имал други жени и е опитал това-онова.

— И от всички е избрал именно теб. Видя ли сега?

— Да, ама вечно се заплесва по фусти. Когато отидем на разходка или на танци, тъй му шарят очите, че разноглед става.

— Важното е да не му шарят ръцете… Аз съм чула от надежден източник, че Фермин винаги ти е бил верен.

— Верен е, знам. Но знаете ли от какво ме е страх, госпожо Беа? Че не съм достатъчно добра за него. Гледа ме в захлас и ми разправя, че иска да остареем заедно и други такива сладки приказки, но аз все си мисля, че някоя сутрин ще се събуди и ще си каже: „Откъде я изкопах тая глупава гъска?“

— Според мен грешиш, Бернарда. Фермин никога не би си помислил такова нещо. Той те е издигнал на пиедестал.

— Ами то и туй не е хубаво. Ако знаете колко господинчовци съм видяла, дето издигат жена си на пиедестал, сякаш е Дева Мария, а после хукват като разгонени песове след първата хитруша, която зърнат. Няма да повярвате колко случаи съм видяла с ей тия оченца, дето ми ги е дал Господ.

— Но Фермин не е такъв, Бернарда. Той е от добрите. А те не са много, защото мъжете са като кестените, които продават на улицата: когато ги купиш, всичките са горещи и миришат хубаво, но щом ги извадиш от кесията, веднага изстиват и разбираш, че повечето са развалени отвътре.

— Туй не го казвате заради господин Даниел, нали?