Дан Симънс - Ужас

Капитанът не му беше дал нареждане да я търси… не съвсем. Но капитан Крозиър беше казал на Ървинг да наглежда ескимоската, когато капитаните бяха решили да я оставят на борда на КНВ „Ужас“ преди шест месеца, през юни, и капитан Крозиър никога не беше отменял заповедта си, така че Ървинг се чувстваше отговорен за жената. Освен това младият човек беше влюбен в нея. Той знаеше, че е глупаво — даже ненормално — да се влюби в дивачка, която дори не беше християнка и на всичкото отгоре беше необразована и не можеше да каже нито дума на английски, както впрочем и на който и да било друг език заради онази работа с липсващия й език, но Ървинг така или иначе се влюби в нея. При вида й на високия, силен Джон Ървинг му омекваха коленете.

А сега тя беше изчезнала.

За пръв път бяха забелязали, че я няма в отреденото й спално място — малкото кътче зад палетите в претрупаната част на жилищната палуба, точно до лазарета — в четвъртък, преди два дни, но хората бяха свикнали със странните изчезвания и появявания на Безмълвната дама. Тя отсъстваше от кораба почти толкова време, колкото и присъстваше, дори през нощта. Ървинг беше докладвал на капитан Крозиър, че Безмълвната липсва, следобед в четвъртък, единайсети ноември, но капитанът, Ървинг и останалите я бяха видели сред ледовете две нощи по-рано. После, след намирането на останките от Стронг и Евънс, тя беше изчезнала отново. Крозиър му беше казал да не се безпокои, тя щяла да се появи пак.

Ала не се появи.

В четвъртък сутринта се бе разразила снежна буря. Работните отряди, възстановяващи под светлината на фенерите ориентирите по пътя между „Еребус“ и „Ужас“ — четирифутови пирамиди от ледени блокове, разположени на всеки трийсет крачки, — бяха принудени да се върнат на корабите следобед и така и не бяха излизали оттогава. Последният куриер от „Еребус“ пристигнал в четвъртък вечерта и принуден да остане на „Ужас“ заради бурята, беше казал, че Безмълвната я няма на кораба на Фицджеймс. До събота сутринта вахтените се сменяха на всеки час и въпреки това хората слизаха долу със заледени дрехи, тресейки се от студ. На всеки три часа се налагаше да се изпращат горе, във виелицата, работни отряди, които да разбиват с брадви леда от останалия рангоут и въжетата, за да не се обърне корабът под тежестта им. Освен това падащият лед представляваше опасност за вахтените и повреждаше самата палуба. Други отряди разчистваха с лопати снега от заледената палуба на наклонилия се към носа си „Ужас“, предотвратявайки натрупването на дълбоки преспи, които биха направили невъзможно отварянето на люковете.

Когато в събота след вечеря лейтенант Ървинг докладва отново на капитан Крозиър, че Безмълвната все още липсва, капитанът каза:

— Ако снежната буря я е застигнала сред ледовете, тя може и да не се върне повече, Джон. Но имате разрешението ми да претърсите целия кораб през нощта, когато повечето хора налягат в хамаците си, дори и само за да се уверите, че наистина я няма.

Макар че дежурството на Ървинг беше приключило преди много часове, лейтенантът пак се облече с връхните си дрехи, запали един маслен фенер и отново се изкачи по трапа на палубата.

Атмосферните условия не се бяха подобрили. Даже се бяха влошили в сравнение с момента, когато пет часа по-рано Ървинг беше слязъл да вечеря. Духаше яростен северозападен вятър, който замиташе снега и ограничаваше видимостта до по-малко от десет фута. Леден пласт беше покрил всичко наоколо, въпреки че някъде по-нататък от отрупаното със сняг платнище над люка се трудеше отряд от петима души, разбиващи леда с брадвите си. Ървинг преодоля натрупаната под платнището нова пряспа с дебелина един фут и вдигна пред лицето си люлеещия се от вятъра фенер, докато се оглеждаше за някой, който не размахва брадва в тъмнината.

Дежурството на вахтен офицер в момента се носеше от Рубен Мейл, старшината на бака, и Ървинг го откри по слабата светлина на фенера му при левия борд.

Мейл представляваше покрита със сняг вълнена купчина. Дори лицето му беше скрито под импровизирана качулка, състояща се от няколко пласта намотани дебели вълнени шалове. Пушката, стисната под мишницата му, се беше покрила с ледена кора. Наложи се двамата мъже да крещят, за да надвикат воя на вятъра.

— Видяхте ли нещо, господин Мейл? — вика лейтенант Ървинг, навеждайки се към дебелия вълнен тюрбан, намотан около главата на старшината на бака.

По-ниският мъж смъкна леко надолу шала си. Носът му беше бял като ледена висулка.