Дан Симънс - Ужас

— Шибан Исусе! — извика Томас Хартнъл, когато градушката се засили, а мълниите засвяткаха още по-често. По-съобразителните мъже се бяха свили под спалните си чували вместо в тях, като се опитваха да ги използват като защита срещу градушката. Брезентът заплашваше да ги задуши всичките, а тънкото платнище под телата им изобщо не ги спасяваше от студа, който се просмукваше до костите им и им спираше дъха.

— Как е възможно да има буря със светкавици при тоя студ? — извика Гудсър на Гор, който лежеше до него в купчината от уплашени до смърт мъже.

— Случва се — извика му в отговор лейтенантът. — Ако решим да се преместим от корабите в лагер на сушата, ще трябва да вземем с нас цял куп гръмоотводи.

Това беше първият път, когато Гудсър чу някакъв намек за вероятността да напуснат корабите.

Една светкавица падна върху намиращата се на десет фута от палатката скала, край която мъжете се бяха струпали по време на прекъснатата им вечеря, рикошира над покритите им от брезента глави и се удари във втора скала на не повече от три фута от тях. Хората се притиснаха още по-плътно към земята, сякаш се опитваха да раздерат платнището под телата им в опит да се заровят във вкочанената почва.

— Мили боже, лейтенант Гор — извика Джон Морфин, чиято глава се намираше най-близо до съборения отвор на палатката, — навън, насред целия този ад, се движи нещо.

Всички членове на отряда се намираха в палатката.

— Мечка? Да броди наоколо в тази буря?

— Твърде е голямо за мечка, лейтенант — извика Морфин. — Това е…

В този миг една мълния отново удари скалата, а следващата падна толкова близо до палатката, че наелектризираният брезент над главите им рязко се вдигна във въздуха и всички се прилепиха към земята, притиснаха лица към студеното платнище и зарязаха всякакви разговори, за да се отдадат на молитви.

Нападението — Гудсър можеше да мисли за бурята единствено като за нападение, осъществявано сякаш от древногръцки богове, разярени от самонадеяното им решение да презимуват в царството на Борей — продължи близо час, докато накрая прозвуча и последната гръмотевица, светкавиците се разредиха и се отправиха на югоизток.

Гор се измъкна пръв изпод платнището, но дори този смел лейтенант, който според Гудсър практически не се поддаваше на страха, не се осмели да се изправи на крака цяла минута и дори повече след утихването на бомбардировката. Останалите изпълзяха навън и останаха на колене, оглеждайки се наоколо като замаяни или потънали в смирена молитва. Небето на изток изглеждаше като покрито с решетка от проблясващи мълнии, гръмотевиците все още разтърсваха плоския остров достатъчно силно, че звуковите вълни да оказват физически натиск върху кожата им и да ги карат да запушват ушите си с ръце, но градушката беше престанала. Докъдето им стигаше погледът, земята беше покрита с двуфутов слой разбити бели ледени топчета.

След минута Гор се изправи на крака и се заоглежда. Останалите също започнаха да се надигат вдървено, като се движеха бавно, проверявайки целостта на крайниците си, които според Гудсър бяха силно натъртени, ако болката в собственото му тяло можеше да бъде мерило за всеобщите страдания, наложени им от небесата. Облаците скриваха сумрачното небе на юг под достатъчно плътна пелена, за да им се стори, че на земята се спуска истински нощен мрак.

— Погледнете натам! — извика Чарлс Бест.

Гудсър и останалите се събраха край шейната. Консервите с храна и част от оборудването бяха разопаковани и струпани край мястото за готвене, преди вечерята им да бъде прекъсната рязко, и мълнията някак си беше успяла да удари точно купчината от провизии, пропускайки самата шейна. Цялата консервирана храна на Голднър се беше разлетяла настрани, сякаш ударена от снаряд — точно попадение в игра на космически боулинг. Овъгленият метал и все още димящите, негодни за ядене зеленчуци и развалено месо бяха разпръснати в радиус от двайсет ярда. Близо до левия крак на лекаря се въргаляше почернял и разкривен контейнер, от едната страна на който се виждаше табелата „ГОТВАРСКИ АПАРАТ“. Той беше част от походната им кухня и се намираше върху спиртника, когато хукнаха към убежището. Лежащата до него метална бутилка, съдържаща една пинта пиролизно масло, се беше взривила, а парчетата от нея се бяха разлетели във всички посоки, като очевидно бяха преминали съвсем ниско над главите им, докато бяха лежали свити в палатката. Ако някоя светкавица беше попаднала върху купчината бутилки с гориво в дървения сандък, който беше в шейната до двете пушки и патроните, експлозията и пламъците щяха да ги изпепелят всичките.