Дан Симънс - Ужас

Сега вече и двамата мъже се смеят.

От палубата над главите им се разнася трополене — по-скоро от тичане, отколкото от спокойно крачене, — последвано от гласове и нахлуването на студен въздух, когато някой отваря главния люк, разположен в дъното на коридора, и няколко чифта крака затрополяват надолу по трапа.

Двамата капитани мълчат в очакване, докато по тънката вратата на общата стая не се разнася тихо почукване.

— Влез — казва командир Фицджеймс.

Един човек от екипажа на „Еребус“ въвежда двама мъже от „Ужас“ — трети лейтенант Джон Ървинг и моряк на име Шанкс.

— Съжалявам за безпокойството, командир Фицджеймс, капитан Крозиър — казва Ървинг през леко тракащите си зъби. Дългият му нос е побелял от студа. Шанкс все още носи мускет със себе си. — Лейтенант Литъл ме изпрати със спешен доклад за капитан Крозиър.

— Говори, Джон — казва Крозиър. — Нали не си продължил да търсиш Безмълвната дама?

За секунда Ървинг го изглежда объркано. После казва:

— Видяхме я отвън на леда, когато се прибираха последните издирващи отряди. Не, сър, лейтенант Литъл ме изпрати да ви върна веднага обратно, защото… — Младият лейтенант млъква за миг, сякаш е забравил причината, поради която Литъл го е изпратил да доведе капитана.

— Господин Кауч — казва Фицджеймс на дежурния моряк от „Еребус“, който е довел двамата мъже от „Ужас“ в общата стая, — бъдете така добър да излезете в коридора и да затворите вратата зад себе си. Благодаря.

Крозиър също е забелязал странната тишина, настъпила след внезапното секване на хъркането и поскръцването на хамаците. Многото моряци в спалното помещение са се събудили и слухтят.

Когато вратата се затваря, Ървинг казва:

— Уилям Стронг и Томи Евънс се намериха, сър.

Крозиър примигва.

— Какво искаш да кажеш с това, че са се намерили , по дяволите? Живи ли са? — За пръв път от месеци той се изпълва с надежда.

— О, не, сър — отвръща Ървинг. — Само… едно тяло… всъщност. Но то беше подпряно до релинга на кърмата, когато го забеляза един от участниците в издирващите отряди, които се връщаха на кораба… преди около час. Вахтените не бяха забелязали нищо. Но тялото си беше там, сър. По заповед на лейтенант Литъл двамата с Шанкс дойдохме тук колкото се може по-бързо, за да ви уведомим, капитане.

— Едно? — изрича с рязък глас Крозиър. — Едно тяло? Намерило се на кораба? — Капитанът на „Ужас“ не вижда смисъл в думите му. — Не каза ли, че и Стронг, и Евънс са се намерили?

Сега вече цялото лице на трети лейтенант Ървинг е побеляло.

— Точно така, капитане. Или поне половината от тях. Когато отидохме да огледаме тялото, което беше оставено на кърмата, то се катурна настрани и… ами… разпадна се. Доколкото успяхме да разберем, горната половина е на Били Стронг, а от кръста надолу е на Томи Евънс.

Крозиър и Фицджеймс се споглеждат.

Натовареният с провизии отряд на лейтенант Гор стигна до каменната пирамида на сър Джеймс Рос на брега на Земята на крал Уилям късно вечерта на 28 май, след тежък петдневен преход през леденото поле.

Добрата новина, когато се приближиха до острова — който остана скрит от погледа им до последната минута, — беше, че недалеч от брега в леда се забелязваха езерца с прясна питейна вода. Лошата новина бе, че повечето от тези езерца се бяха образували в основата на почти непрекъсната верига от айсберги — достигащи на височина сто фута, че и повече — които бяха отнесени от течението към плитчините и брега и сега се простираха като бяла назъбена крепостна стена докъдето им стигаше погледът. Отне им цял ден да се прехвърлят от другата страна на тази бариера, въпреки че оставиха част от дрехите, горивото и провизиите в импровизиран склад на брега, за да облекчат шейните. В допълнение към техните неудобства и затруднения няколко от консервите със супа и свинско, които бяха отворили на леда, се бяха оказали развалени и се наложи да бъдат изхвърлени, в резултат на което за обратния път им бяха останали провизии за по-малко от пет дни — и то само ако останалите консерви си бяха наред. На всичкото отгоре те установиха, че дори тук, на предполагаемия бряг, дебелината на леда си оставаше седем фута.

А най-лошото от всичко — поне за Гудсър — беше, че Земята на крал Уилям, или остров Крал Уилям, както установиха по-късно, се оказа най-голямото разочарование в живота му.