Дан Симънс - Ужас

Менсън и Хики се наказваха с по петдесет удара с камшик, задето бяха ушили костюм от мечите кожи и го бяха сложили на себе си — в нарушение на всички по-раншни заповеди на Крозиър относно езическите амулети и ритуали.

Всички бяха наясно, че в планирането на Големия карнавал, в боядисването на платната и изграждането на сцената са участвали още петдесет или повече души и че Крозиър би могъл да накаже и тях със същия брой удари с камшик. В известен смисъл тази тъжна троица — Ейлмър, Менсън и Хики — поемаше наказанието за неблагоразумието на целия екипаж.

Когато барабаните спряха да бият и тримата мъже застанаха в редица пред двата екипажа, думата взе капитан Крозиър. Надявам се, че възпроизвеждам речта му точно:

— Тези хора ще бъдат подложени на бичуване за нарушаване на корабния устав и за безразсъдни действия, в които участваха всички тук присъстващи. Включително и аз. Нека събралите се тук да знаят и помнят, че главната отговорност за щуротията, в резултат на която петима наши другари загинаха, един изгуби крака си, а други двайсет са обезобразени от белези, е моя. Капитанът носи отговорност за всичко, което се случва на кораба му. Ръководителят на експедицията носи двойна отговорност. Фактът, че допуснах тези планове да се осъществят, без да им обърна внимание или да се намеся, е престъпна небрежност и съм готов да призная вината си пред неизбежния военен съд… неизбежен, разбира се, ако оцелеем и се измъкнем от плена на ледовете. Тези камшици — и повече от тях — би трябвало да се бият на мен и ще се бият на мен, когато ми се наложи да изтърпя неминуемото си наказание от моите началници.

В този момент погледнах към капитан Фицджеймс. Разбира се, всяко самообвинение на капитан Крозиър се отнасяше и за командира на „Еребус“, тъй като именно той, а не Крозиър, беше наблюдавал по-голямата част от подготовката за карнавала. Лицето на Фицджеймс беше безизразно и бледо. Погледът му изглеждаше разсеян. Мислите му витаеха някъде другаде.

— Но докато не настъпи денят за моята собствена разплата — каза Крозиър в заключение, — ще се задоволим с наказанието на тези мъже, надлежно разпитани от офицерите на КНВ „Еребус“ и „Ужас“ и признати за виновни в нарушаване на корабния устав, а също така и в застрашаване на живота на своите другари. Помощник-боцман Джонсън…

При тези думи Томас Джонсън, едрият и опитен боцман на КНВ „Ужас“ и стар приятел на капитан Крозиър — с когото беше служил пет години на „Ужас“ в южните полярни ледове — пристъпи напред и с кимане нареди да се привърже към решетката първият мъж, Ейлмър.

После боцман Джонсън постави върху едно буре тапицирано с кожа сандъче и отвори украсените му месингови заключалки. Отвътре сандъчето имаше неуместна подплата от червено кадифе. На дъното, във вдлъбнатина със съответната големина, лежеше потъмняла от дълго използване кожена дръжка на навит камшик.

Докато двама моряци завързваха здраво Ейлмър, помощник-боцманът извади камшика и го изпробва с лек удар върху дебелата си китка. Това не беше някакъв показен жест, а наистина подготовка за предстоящото жестоко наказание. Деветте кожени шнура — за които съм чувал толкова много шеги на кораба — изсвистяха с отчетлив и ужасяващ плясък. На края на всеки от шнуровете имаше малко възелче.

Част от мен отказваше да повярва, че това се случва. Изглеждаше невероятно, че тук, на претъпканата, вмирисана на пот мрачна жилищна палуба с нисък таван, под който при това се съхраняваха греди, вехтории и най-различно оборудване, Джонсън ще успее да нанесе дори и един силен удар с камшика. Още от дете знаех израза „толкова тясно, че да не можеш да се обърнеш“, но чак сега разбрах истинския му смисъл.

— Изпълнете наказанието на господин Ейлмър — каза капитан Крозиър. Барабаните затропаха отново за кратко и млъкнаха рязко.

Джонсън се обърна странично, разтвори широко краката си като боксьор на ринга, замахна с камшика със задната си ръка, а после го изстреля напред с рязко, но плавно движение; възлите на върховете на шнурчетата изсвистяха на по-малко от фут от предната редица на тълпата.

Никога няма да забравя звука от удара на шнурчетата в плътта.

Ейлмър изпищя — както каза някой по-късно, още по-нечовешки звук от рева, издаден от създанието в черната стая.

На слабия блед гръб на мъжа мигновено се появиха тъмночервени ивици и капки кръв опръскаха лицата на хората, намиращи се най-близо до решетката, включително и моето.