Дан Симънс - Ужас

— Слушам, капитане — отвърна Гудсър. Стиснал в ръце връхните си дрехи, той се понесе към рампата на „Еребус“ да търси лейтенант Ходжсън.

Платната, такелажът, забитите в леда мачти, карнавалните костюми, масите, бъчвите и останалите предмети в пламтящия ад, който неотдавна беше седемцветен лабиринт от зали, продължиха да горят през цялата нощ и до някое време през деня.

От личния дневник на д-р Хари Д. С. Гудсър.

Вторник, 4 януари 1848 г.

Аз съм единственият оцелял.

Единственият оцелял от лекарите на експедицията. Всички са съгласни, че сме извадили невероятен късмет да изгубим само петима души по време на ужасяващите събития и големия пожар при провеждането на Големия венециански карнавал, но фактът, че трима от тези петима са моите колеги лекари, е не по-малко удивителен.

Двамата главни корабни лекари, Педи и Стенли, умряха от изгарянията си. Помощник-лекарят на КНВ „Ужас“, доктор Макдоналд, оцеля от пламъците и избегна срещата с разярения звяр само за да бъде уцелен с мускет от един морски пехотинец, докато бягаше от горящите шатри.

Останалите двама загинали също са офицери. Първи лейтенант Джеймс Уолтър Феърхолм от „Еребус“ загина в черната зала от раздробил гръдния му кош удар, вероятно нанесен от чудовището. Макар че тялото на лейтенант Феърхолм, което намерихме в руините на платнения лабиринт, да беше силно обгоряло, аутопсията показа, че той е умрял мигновено, когато парчетата от счупените му ребра са проболи сърцето му.

Последната жертва на новогодишния пожар и хаос стана първият помощник-капитан на „Ужас“ Джон Хорнби, разкъсан от чудовището в така наречената бяла зала. Тъжната ирония в смъртта на господин Хорнби беше, че точно той беше през цялата вечер на вахта на „Ужас“ и именно той беше сменен на поста си от лейтенант Ървинг по-малко от час преди яростното нападение.

Капитан Крозиър и капитан Фицджеймс сега са останали без трима от четиримата си лекари и без съветите и службата на двама от най-доверените си офицери.

Още осемнайсет души получиха различни наранявания — при шестима от тях сериозни — по време на кошмарния Венециански карнавал. За въпросните шестима — ледовия лоцман на „Ужас“ господи Бланки; помощник-дърводелеца Уилсън от същия кораб (хората го наричат Дебелия Уилсън); моряк Джон Морфин, с когото пътешествах до Земята на крал Уилям преди няколко месеца; стюарда на домакина на „Еребус“, господи Уилям Фаулър; моряк Томас Уърк, също от „Еребус“; и боцмана на „Ужас“, господин Джон Дейн — мога със задоволство да доложа, че всичките ще оцелеят. (Макар да има ирония и в това, че господин Бланки, който само преди по-малко от месец беше получил тежки наранявания при срещата си със същото това създание — наранявания, за лекуването на които положиха време и усилия и четиримата лекари, — не пострада от огъня по време на пожара, но отново получи нараняване на десния крак — от ноктите или зъбите на тварта от ледовете, както смята той, макар и да си признава, че в момента на нападението се е измъквал от горящите платна и въжета. Този път ми се наложи да ампутирам десния му крак до коляното. Господин Бланки остана удивително жизнерадостен за човек, понесъл толкова наранявания за тъй кратко време.)

Вчера, в понеделник, всички оцелели участници в експедицията станаха свидетели на бичуване. За пръв път присъствах на това флотско телесно наказание и се моля да не ми се налага никога да виждам отново нещо подобно.

Капитан Крозиър — който видимо кипеше от неописуем гняв след пожара в петъчната нощ — събра всички оцелели членове на екипажите на двата кораба на жилищната палуба на „Еребус“ в десет часа сутринта вчера. Морските пехотинци бяха строени в редица с мускети в ръце. Биеха барабани.

Стюардът на оръжейната на „Еребус“ господин Ричард Ейлмър и помощник-калафатникът на „Ужас“ Корнилиъс Хики, както и наистина огромният моряк Магнъс Менсън бяха изведени само по панталони и долни ризи, с голи глави, пред корабната печка, където беше вдигната вертикално дървена решетка. Тримата един след друг, като се започне от господин Ейлмър, биваха завързвани за нея.

Но преди това, докато мъжете стояха там — Ейлмър и Менсън с клюмнали глави, а Хики предизвикателно вирнал своята, — капитан Крозиър прочете обвиненията им.

Ейлмър се наказваше с петдесет удара с камшик за неподчинение и за безразсъдно поведение, застрашило безопасността на кораба му. Ако тихият стюард просто беше дал идеята за разноцветните шатри — идея, която по неговото признание беше взел от някакво американско списание за фантастични разкази, — наказанието пак щеше да е неизбежно, но не толкова сурово. Но отгоре на това, в ролята си на главен организатор на Големия венециански карнавал, Ейлмър беше допуснал грешката да се маскира като безглав адмирал — нещо изключително непристойно, като се имат предвид обстоятелствата около смъртта на сър Джон; всички бяха наясно, че за подобна постъпка Ейлмър спокойно можеше и да бъде обесен. Изслушахме свидетелските показания на Ейлмър, дадени пред двамата капитани по време на закрития процес, в които описваше как е закрещял, а после е изпаднал в безсъзнание в черната зала, когато е осъзнал, че тварта от ледовете е там, в мрака, заедно с участниците в пантомимата.