Кон Игълдън - Завоевателят

Запътилият се към изхода Гуюк спря и се обърна към нея.

— Това не е работа на съветниците ми, Сорхатани — каза с неодобрителен тон. — Аз ще се справя с това.

Усмивката му беше противна и Сорхатани се запита за първи път дали изобщо е изпратил заповедта на Бату.

— Продължавайте с работата си — нареди Гуюк през рамо, когато стигна вратата. — Държавата никога не спи.

На следващата сутрин по зазоряване Сорхатани бе събудена от слугите. Продължаваше да държи покоите в двореца, които бе получила, докато помагаше на Торогене през тежките години след смъртта на Угедай. Гуюк все още не смееше да й ги отнеме, макар тя да предполагаше, че и това ще стане, след като съсредоточи властта в ръцете си. Седна в леглото, когато слугата почука на вратата и влезе с ниско наведена глава, за да не гледа към господарката си. Никой от народа не спеше гол, но Сорхатани беше възприела дзинския обичай да облича съвсем тънка копринена роба за сън и отначало имаше смущаващи сцени, докато слугите свикнат с навиците й.

Разбра, че нещо не е наред, веднага щом видя мъжа вместо някое от момичетата, които й помагаха да се изкъпе и облече всяка сутрин.

— Какво има? — сънено попита тя.

— Синът ти Кублай, господарке. Твърди, че трябва да говори с теб. Казах му да дойде, когато се облечете, но отказва да си тръгне.

Сорхатани потисна усмивката си от зле прикритото раздразнение на човека. Кублай можеше да въздейства така на хората. Единствено присъствието на лична охрана би го спряло да нахлуе тук.

Наметна по-тежка роба и я завърза на кръста, докато влизаше в стаята, осветена от меката сивкава светлина на утрото. Потръпна, когато видя Кублай, облечен в тъмносиня копринена роба. Когато тя влезе, той вдигна очи и погледна през прозореца към изгряващото слънце.

— Най-сетне, майко! — възкликна, макар да се усмихна, когато я видя разрошена и все още сънена. — Ханът извежда туманите от града.

Посочи към прозореца. Сорхатани го последва и се загледа към равнината. Покоите й бяха достатъчно високо, за да вижда надалеч, и успя да различи тъмната маса конници, яздещи в строй. Гледката й напомни на сянката, която хвърля облак върху земята през лятото, но устните й се стегнаха и главата й внезапно се проясни.

— Гуюк каза ли ти накъде потегля? — попита Кублай.

Майка му поклати глава, макар да й беше болно да признае, че ханът не е споделил с нея.

— Това е… странно — тихо отбеляза Кублай.

Сорхатани го погледна в очите и с жест отпрати слугите да приготвят чай. Двамата ги гледаха как излизат, а когато останаха сами, Кублай леко се отпусна.

— Ако това е някаква демонстрация на сила или просто тренировка, сигурно щеше да знаеш — продължи той. — Гуюк е наясно, че половината град ще наскача от топлите си легла, за да го гледа как заминава. Няма начин да поведеш тайно армия. Той знае това.

— Ще ми кажеш ли тогава какво прави?

— Говори се, че ще потегли на запад да изпита новите воини, да ги привърже към себе си в планините с тежки походи и учения. Всички търговци от пазара са чули едно и също, което буди подозренията ми. Сякаш слухът е пуснат нарочно, при това доста умело.

Сорхатани сдържа нетърпението си, докато синът й премисляше всички възможности, преди да се спре върху една. Познаваше го достатъчно добре, за да бъде сигурна в заключението му.

— Бату — каза най-сетне той. — Трябва да е той. Бърз удар за премахване на човека, който не е положил клетвата пред хана.

Сорхатани затвори очи за момент. Още бяха сами, но наоколо винаги имаше слухтящи уши и тя пристъпи плътно до сина си.

— Бих могла да го предупредя — едва чуто прошепна.

Кублай се дръпна от нея и я погледна изпитателно в очите.

— Ще изложиш на риск живота на всички ни — каза той, като наведе глава до нейната, сякаш я утешаваше. Дори скрит наблюдател не можеше да е сигурен какво й шепне, докато вдъхва аромата на косата й.

— Нима трябва да стоя със скръстени ръце и да гледам как убиват братовчед ти? — отвърна тя.

— Ако такава е волята на хана, какъв избор имаш?

— Не мога просто да стоя и да бездействам, щом мога да му дам шанс да избяга. Ям ездачите могат да изпреварят войската.

Кублай поклати глава.

— Ще бъде опасно. Ездачите ще запомнят, че са отнесли съобщението. Ако Бату се измъкне, Гуюк ще започне разследване назад по веригата, докато не стигне до теб. Не ще позволя подобно нещо, майко.

— Мога да поръчам на някой слуга да изпрати съобщението до станцията в града.