Кон Игълдън - Завоевателят

Ускори крачка и се ухили, когато слугите се втурнаха към страничните стаи далеч пред него и бързо разнесоха вестта, че ханът е тръгнал да обикаля. Без да спре, бутна обкованите с мед врати и влезе в залата за аудиенции.

Сорхатани беше там заедно с Яо Шъ, стария съветник на баща му. Дузина други чакаха реда си и се опитваха да не показват, че са прекарали в помещението половината ден, докато ханът си направи труда да се появи. Гуюк не им обърна внимание и тръгна по каменния под към позлатения стол, инкрустиран с лазурит, който блестеше на светлината от прозорците. Поне въздухът беше свеж от лекия вятър отвън. Беше свикнал с дзинския навик да се къпе редовно и от вонята на немита плът в затворени помещения му се повръщаше.

Сорхатани следеше внимателно всяко негово движение, докато влизаше, като контролираше изражението си. Щеше да заговори първа, но с Яо Шъ се бяха уговорили за реда през дългите часове на чакане. Обидата отново я жилна, сякаш нямаше друга работа, освен да чака Гуюк, докато се наиграе със слугите. Нищо от това не биваше да излиза наяве. Трябваше да помни, че думата му е закон, че може да отнеме земите или живота й при първия признак на гняв на лицето й. Може би беше по-добре, че Яо Шъ ще открие събранието. Старецът владееше до съвършенство дворцовите маниери и много рядко се случваше да показва емоциите си.

— Господарю хан — започна Яо Шъ, като пристъпи към Гуюк и се поклони дълбоко. Държеше наръч листи и Гуюк ги изгледа с отвращение. — Има много въпроси, които единствено ханът може да реши. — Гуюк сякаш се канеше да отговори, но Яо Шъ продължи, преди да успее да си отвори устата. — Губернаторът на Източно Корио моли да му бъде изпратен туман, който да се справи с морските разбойници, нападащи бреговете му. За трети път изпраща пратеници в Каракорум.

Яо Шъ млъкна за момент, но Гуюк просто се настани по-удобно на стола си.

— Продължавай, Яо Шъ, какво друго има? — малко шеговито попита той.

— Имаме тумани на дзинска територия, господарю. Да пратя ли вест по ям станциите, че могат да му се притекат на помощ?

Гуюк махна с ръка.

— Много добре, изпрати два. Друго?

Яо Шъ примигна, когато откри, че Гуюк е в онова негово странно настроение. Продължи бързо, твърдо решен да се възползва от ситуацията колкото се може повече.

— Ъъъ… губернаторът на Си Ся твърди, че данъците са твърде високи за района му. В провинцията имало чума и е изгубил близо половината си работна ръка на полето. Моли за една година без данъци, за да може да се възстанови.

— Не, той е мой васал.

— Господарю, ако можем да направим жеста, той ще ни бъде по-силен съюзник в бъдеще.

— И ще се стигне дотам всеки дребен управител да ми реве на прага. Казах не, съветник. Продължавай нататък.

Яо Шъ кимна и бързо направи справка с листата си.

— Имам над осемдесет молби за женитба, господарю.

— Остави ги настрана. Ще ги прочета в покоите си. Има ли нещо специално в тях?

— Не, господарю — отвърна Яо Шъ.

— Тогава продължавай нататък.

Сорхатани виждаше, че Яо Шъ започва да се обърква. Преди Гуюк беше мързелив и едва успяваше да скрие досадата си, докато слушаше съветниците. Вземането на решения с такава скорост беше толкова необичайно за него, че тя неволно се чудеше какво се опитва да им покаже. Отвращението й към Гуюк караше стомаха й да се свива. Баща му не би подминал вестта за чумата с такава лекота, сякаш хилядите мъртви нямаха никакво значение, сякаш болестта нямаше да се разпространи. Слушаше как Яо Шъ говори за нуждата да се строят кораби и презрителния отказ на Гуюк да отпусне средства за подобно начинание. В същото време владееха брегови участъци на дзинска територия, а отвъд тях имаше народи, които яздеха вълните с майсторство, за което монголите не можеха и да си помислят.

Яо Шъ повдигна десетки теми и на всички получи бързи отговори. Сорхатани мислено стенеше при някои от тях, но поне това бе по-добро от бездействието от предишните дни. Светът нямаше да стои на едно място, докато Гуюк ловува с красивите си птици. Светлината отвън се промени и той си поръча храна и пиене, но не обърна внимание на нуждите на останалите присъстващи. Минаха часове, преди Яо Шъ най-сетне да приключи и да дойде нейният ред.

Когато Сорхатани пристъпи напред, Гуюк потисна прозявката си.

— Мисля, че за днес е достатъчно — обяви той. — Утре ще бъдеш първа, Сорхатани.

— Господарю — промълви тя ужасено, докато множеството в залата замърмори недоволно. Имаше и други, които ханът не можеше да си позволи да игнорира — важни хора, които бяха изминали дълъг път, за да застанат пред него. Събра кураж и продължи: — Господарю, денят е все още млад. Можеш ли поне да кажеш дали Бату е отговорил на повикването? Ще дойде ли в Каракорум, за да положи клетвата си?