Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Да, и господин Кямил е такъв, госпожо! Като госпожа Нермин е. Спокоен. Дори малко студен. Въобще стана ли дума за майка и? Айше каза ли нещо важно?

- Не помня в каква връзка, но - да, говори за майка си. Внимавах. Беше много премерена... Въпреки че въобще не личеше да се напряга, това беше премерено усилие... Ставаше ясно, че не обича майка си! Не, не я подценява, просто не я обича, все едно че не съществува. На теб не ти ли се стори така? Не е и номер. Не! Сякаш връзката им двустранно е била такава... Никак не са искали да бъдат майка и дъщеря, просто някак са се понасяли... Предполагам, че си приличат най-вече по това. Иначе, като хора са абсолютно различни.

- Да! Истинската разлика между майката и дъщерята... Според мен... Едната, чувствайки се виновна пред бившия си мъж... А пък Айше е една такава...

- Кой, госпожа Нермин ли се чувства виновна?

- Колкото и малко да е!

- Не мисля. Много не, дори и малко не е. На мен съвсем не ми се стори така.

- Мислиш ли?

- Сигурна съм. - Тя присви очи и се замисли за момент. Усмихна се мило. - Значи хванати ръка за ръка застанали пред човека и заявили: „Ако прецените за подходящо, ние ще свържем нашия живот!“

- Да!

- А господин Кямил не е ли отговорил: „Съвсем не ми се струва, че ако отговоря, че не го намирам за подходящо, вие ще ме послушате.“

Взе чашите за коняк.

- Това поведение е съвсем различно. Чия идея мислиш че е? На Айше или на Кадир?

- Не зная! Нали Айше беше страстен почитател на Народната войска! Кадир, доколкото аз знам, беше от особено запалените привърженици на Свободната. Как са си допаднали?

- Ти не знаеш. Откакто Айше предпочете баща си, нашият Кадир се превърна в най-ревностния привърженик на Народната войска.

- Стига, хитрец е той, преструва се. А Айше, как се подлъ-гва толкова лесно? В такива моменти нашите дами никаква полза ли нямат от това, че толкова много са учили?

- Ако питаш мен, никой никого не мами... Всеки заблуждава себе си, като си мисли, че за него така ще е най-добре... В някои ситуации нашият Кадир действа много прибързано. Иска да стигне до целта по най-краткия път. Не се задълбочава сериозно над плановете си, не ги обмисля надълго и нашироко... Смята, че докато прави подобна подготовка, би пропуснал възможността. И затова сигурно без да се замисля, се е захванал с тази работа с Народната войска... Там, където думите му се разминават, сигурно по навик е говорил празни приказки, които нямат нищо общо с истината. Например докато е поддържал Свободната партия, сигурно е объркал и думите свобода, справедливост и равенство.

- Направо умът ми не го побира. Какво момиче е тази ваша Айше?

- Едно от желанията на Айше е да разпали съзнанието на мъжете, от които се интересува, и да ги направлява към добро, към правда и красота. На такива като нея не и се нравят много мъжете, които успяват да се справят сами с тази дребна работа.

- Стига, стига! Дотам ли стигат фантазиите на Айше, че да се гордее задето е успяла да направи от Кадир иттихадист?

- Е, ако нашият Кадир е усетил нейното желание, останалото е лесно!

- Значи такива дами смятат мъжете, за които ще се женят, за свои произведения? Ето защо не се спират пред нищо, когато кръвта им кипне! Това е нещо като странната привързаност на някои творци към произведенията им... Обаче докога ще продължи особената им връзка? На теб не ти ли изглежда опасна...

Някой звънна на вратата. Госпожа Шюкрян стана. На прага довърши мисълта си:

- ...тази ситуация?

Излезе, без да изчака отговора. След малко се върна, като отстъпи леко встрани, за да влезе госпожа Нермин, която се извиняваше за притеснението.

Докато слушаше внимателно това, което разказваше Мурат, майката на Айше съвсем не се изненада от отговора, който е дал бившият и мъж, и не прикри това. Уверено и възпитано се усмихна:

- Благодаря ви! Създадох ви притеснения, господин Мурат... Знаех, че ще отговори по този начин... Благодаря ви! Моля ви, предайте моите уважения на господин доктора!

Замълча, сякаш бе казала всичко, което имаше да каже. Мурат и Шюкрян се спогледаха, тъй като си помислиха, че веднага ще си тръгне.

Сякаш за да излезе от неудобното положение, госпожа Шюкрян развълнувано предложи:

- Ще пийнете ли нещо? Коняк или водка?

- Не, благодаря!

- Кафе? - веднага стана. - Какво кафе предпочитате?

- Ще ви помоля да останете! Не се затруднявайте! - Госпожа Нермин извади цигара. Мурат и подаде огънче. - Нали знаете при какви обстоятелства се разделихме с господин Кямил, Мурат?