Оливер Пьоч - Дъщерята на палача

Докато мислите се вихреха в главата на Магдалена, гората се бе приближила. Онова, което в началото бе проблясвало като тъмнозелена ивица на зазоряване, сега бе стена от брези, елхи и букове, която се издигаше недалеч от нея. Магдалена тичаше право натам. Мъжете бяха скъсили разстоянието и вече бяха на десет крачки зад нея. Тя чуваше хрипливото им дишане все по-близо и по-близо. Единият от преследвачите ѝ внезапно избухна в гръмък смях като безумен.

– Кучко, харесва ми как тичаш. Обичам да гоня сърната, преди да пирувам с нея...

Другият също започна да се смее.

– Сега ще те хванем. Нито едно момиче не ни се е измъквало!

Магдалена почти бе достигнала гората на брега. Между нея и спасителните дървета се намираше една блатиста поляна. Скоро краката ѝ потънаха до глезените в мека тиня. Между брезите и върбите се виждаха локви и малки езерца, останали след последния сняг. В далечината се чуваше шумът на буйната Лех.

Дъщерята на палача се придвижваше предпазливо, скачайки от едно островче, обрасло с трева, на друго. Две от островчетата обаче бяха доста далеч едно от друго, тя се подхлъзна и краката ѝ хлътнаха в тинята. Отчаяна, тя се опита да измъкне краката си от мочурището.

Беше в капан!

Зад нея идваха мъжете. Когато видяха, че дивечът се е хванал, те закрещяха от възторг. Започнаха да обикалят наоколо със смях, търсейки начин да стигнат до плячката си. Магдалена се хвана с ръце за едно от тревистите хълмчета и се опита да се изтегли. С шумно джвакане краката ѝ най-после се отделиха от тинята и тя бе свободна. Единият от наемниците скочи към нея. В последния момент тя се хвърли встрани и мъжът цопна в блатото. Преди да успее да се изправи, Магдалена използва пролуката между двамата мъже и хукна към гората.

Когато най-сетне влезе между дърветата, тя разбра, че няма голям шанс. Дърветата бяха твърде раздалечени едно от друго.

Почти липсваха храсти, в които да се скрие. Въпреки това тя продължи да тича. Мъжете след нея наваксваха разстоянието. Ловът щеше скоро да свърши. Шумът на реката се чуваше все по-ясно. Стръмният бряг трябва да бе точно пред нея. Краят на бягството.

Внезапно левият ѝ крак застина в празнотата. Тя отскочи назад и съзря как дребните камъчета изчезват в дълбините. Повдигна клоните на една върба и видя почти отвесен склон, който стигаше долу до брега.

Докато Магдалена все още се олюляваше над пропастта, тя забеляза с крайчеца на окото си някакво движение. Единият от войниците се появи внезапно зад върбата и посегна към нея. Без да се двоуми, Магдалена скочи в пропастта. Тя се търкаляше по скали и песъчлива глина, посягаше да се хване за прорасли клони и се превъртя няколко пъти. За миг ѝ причерня пред очите. Когато отново можеше да вижда, лежеше по корем в един лесков храст, който бе омекотил падането ѝ няколко метра над коритото на реката. Точно под нея се простираше ивица каменист бряг.

За момент остана да лежи превита от болка. После предпазливо обърна глава и погледна нагоре. Високо над нея наемниците търсеха място, през което да стигнат до реката. Единият от мъжете започна да връзва въже за високо дърво, което се издигаше на ръба на пропастта.

Магдалена се освободи от лесковия храст и се спусна по последните метри до брега.

Тук на завоя Лех течеше застрашително бързо. В средата се вихреха бели водовъртежи, по краищата водата се пенеше и подриваше корените на хилавите дървета на брега. Дори сега, през април, реката още бе така пълноводна и буйна, че някои брези бяха скрити във вода до върха. Около дузина повалени дънери се бяха вклинили един в друг и се полюшваха между брезите. Лех яростно си пробиваше път сред тях. Някои от дънерите се отместваха. Не след дълго течението щеше да ги отнесе.

Между дънерите се полюшваше лодка.

Магдалена не можеше да повярва на късмета си. Изгнилата лодка трябва да се бе откъснала по-нагоре. Сега висеше безпомощно между дънерите на дърветата и се въртеше на място, хваната между водовъртежите. Дъщерята на палача се вгледа по-внимателно и различи две весла, които лежаха на дъното.

Озърна се. Единият от наемниците вече се спускаше по въжето към брега. След минути щеше да стигне до нея. Вторият вероятно търсеше друг път надолу. Магдалена погледна дънерите пред себе си, изрече една кратка молитва, събу обувките си и скочи върху най-близкия дънер.

Дървото под нея се разклати и залюля, но тя запази равновесие. Магдалена затанцува по дънера, прекоси го с бързи леки стъпки и скочи върху следващия гигант. Той се измести надясно и се завъртя заплашително около оста си. Момичето на палача бе достатъчно ловко да балансира въртенето с танцови движения. Когато се огледа за миг, видя, че единият наемник, който се бе спуснал по въжето, сега стоеше нерешително на брега. Когато откри лодката, той също стъпи внимателно на дънера.