Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

Като се мъчеше да не изгуби самообладание, Ханон огледа дъските пред себе си. Толкова отблизо се виждаше черният катран, който покриваше корпуса под ватерлинията. Като си каза, че Суниатон е прав, Ханон се хвана за въжето. Как иначе бяха оцелели в бурята? Трябваше да е било по волята на Мелкарт. Изкачи се с помощта на моряците, като опираше крака в топлото дърво.

— Добре дошъл — каза египтянинът, когато Ханон се озова на палубата, и вдигна ръка с разтворена длан по картагенски маниер.

Приятно изненадан, Ханон повтори жеста.

Суниатон също се качи на палубата и египтянинът го поздрави по същия начин. Подадоха им мехове и двамата пиха жадно, за да утолят свирепата си жажда. Ханон започна да се пита дали инстинктът му не го е подвел.

— Значи сте от Картаген? — Въпросът прозвуча достатъчно невинно.

— Да — отвърна Ханон.

— Плавате ли дотам? — попита Суниатон.

— Не много често — отвърна египтянинът.

Хората му се захилиха и Ханон забеляза, че мнозина от тях поглеждат алчно към златните амулети на вратовете им.

— Можете ли да ни откарате дотам? — дръзко попита той. — Семействата ни са богати и ще ви наградят добре, задето сте ни спасили.

Египтянинът потърка брадичката си.

— Наистина ли?

— Разбира се — потвърди Суниатон.

Последва дълго мълчание и безпокойството на Ханон се засили.

Накрая египтянинът заговори.

— Какво мислите, момчета? — попита той, обръщайки се към събралите се мъже. — Да отидем ли в Картаген и да приберем богатата награда за усилията ни?

— Как ли пък не — изръмжа един. — Просто ги убий и да приключваме.

— Награда ли? По-скоро ще разпънат всички ни на кръст — извика друг.

Суниатон ахна, а на Ханон му прималя. Разпъването на кръст беше наказание, запазено за най-лошите престъпници. Иначе казано, за пирати и разбойници.

С подигравателна усмивка египтянинът вдигна ръка и хората му млъкнаха.

— За съжаление такива като нас не са добре дошли в Картаген — каза той.

— Не е нужно да ни откарвате в самия Картаген — небрежно отвърна Ханон. До него Суниатон закима нервно. — Всеки град на нумидийския бряг ще свърши работа.

Думите му бяха посрещнати с груб смях и Ханон вече се мъчеше да не се отчае напълно. Погледна Суниатон, но не намери опора в него.

— Да предположим, че се съгласим да го направим — каза ухиленият египтянин. — Но как ще си получим наградата?

— Ще се срещнем с парите на място по ваш избор — отвърна Ханон и се изчерви. Пиратският капитан явно му се подиграваше.

— И предполагам, че се кълнеш в живота на майка си, че ще го направиш? — подигра му се египтянинът. — Стига да имаш майка.

Ханон преглътна гнева си.

— Имах и ще го направя.

Най-неочаквано египтянинът замахна и го фрасна право в слънчевия сплит. Ударът изкара въздуха на Ханон и той се преви, ослепен от болка.

— Стига глупости — рязко рече египтянинът. — Вземете им оръжията. Вържете ги.

— Не! — изпъшка Ханон. Опита да се изправи, но силни ръце сграбчиха неговите и ги притиснаха към тялото му. Някой взе ножа му и в следващия момент златният амулет около врата му беше откъснат. Обезоръжен и без талисмана, който носеше от съвсем малък, Ханон се почувства като гол. До него същото се случваше със Суниатон, който изкрещя, когато откъснаха обиците му. Алчни ръце задърпаха вещите им, докато пиратите се бореха за плячката. Ханон изгледа кръвнишки египтянина.

— Какво ще правите с нас?

— И двамата сте млади и силни. Ще ни донесете добри пари на пазара за роби.

— Моля ви… — започна Суниатон, но пиратският капитан вече им беше обърнал гръб.

Ханон се изхрачи и го заплю, с което си спечели силен удар по главата. След това вързаха ръцете им отзад и ги тикнаха безцеремонно под палубата в тясното пространство, където се намираха робите, седящи на два реда пейки. Наведени над греблата, където едва можеха да се изправят, те бяха наредени по двайсет и пет на ред, по петдесет от всяка страна на биремата. В подножието на стълбата на централната пътека стоеше робът, чието припяване беше събудило Ханон. При кърмата имаше тясна желязна клетка, в която бяха натъпкани десетина пленници. Ханон и Суниатон се спогледаха. Не бяха сами.

Навън беше горещо, а тук, сред повече от сто потящи се мъже, сякаш се намираха в пещ. Безброй безизразни очи се обърнаха към новодошлите, но никой не каза нито дума. Причината скоро стана очевидна. Боси крака зашляпаха по дъските. Появи се дребен мъж с тяло като бъчва. Приятелите се извисяваха цяла глава над него, но мускулите на късо подстригания пират бяха огромни и напомниха на Ханон за гръцките борци, които беше виждал. Единственото му облекло беше кожена поличка, но от него лъхаше на власт и впечатлението се засилваше от камшика с възли в дясната му ръка. Покритото му с белези лице беше като изсечено от гранит, а устните му приличаха на цепка в камъка.