Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

Все още с изкаран от удара въздух, Ханон срещна студения пресметлив поглед на надзирателя.

— Прясно месо, а? — Гласът му беше носов и дразнещ.

— Още двама за робския пазар, Варсако — отвърна един от мъжете, държащи Ханон.

— Смятайте се за късметлии. Повечето пленници се озовават на пейките, но в момента имаме пълен състав. — Варсако посочи дългокосите нещастници около тях. — Затова ще получите специално настаняване. — Посочи с палец назад към клетката и се разсмя.

Тръпка на ужас мина през Ханон. Участта им нямаше да е по-добра от тази на гребците. Щяха да бъдат оставени изцяло на милостта на онзи, който ги купеше.

Очите на Суниатон бяха като две езера от ужас.

— Можем да се озовем къде ли не — прошепна той.

Прав беше. Отслабеният флот на Картаген вече не можеше да държи Западното Средиземноморие чисто от пирати, а засега римляните не си правеха труда да налагат ред в открито море. Биремата можеше да плава където ѝ скимне. Имаше немалко пристанища, в които проверката беше съвсем хлабава, ако изобщо я имаше. Спокойно можеха да се озоват в Сицилия, Нумидия или Иберия. Както и в Италия. Всеки що-годе приличен град си имаше пазар на роби. Ханон имаше чувството, че потъва в океан от отчаяние.

— Варсако! — разнесе се гласът на египтянина отгоре.

— Капитане? — тутакси отвърна надзирателят.

— Продължи с предишния курс и скорост.

— Слушам.

Ханон и Суниатон бяха забравени, докато Варсако крещеше заповеди на гребците от десния борд. Робите напрегнаха мишци и загребаха назад, докато надзирателят не им даде знак да спрат. Човекът на пътеката веднага започна да припява, налагайки постоянен ритъм.

След като приключи със задълженията си, Варсако се върна. Гледаше хищно, различно отпреди малко.

— Хубаво момче си — каза той и прокара късите си дебели пръсти по ръката на Ханон. После бръкна под туниката му и го ощипа по зърното. Ханон потръпна и опита да се дръпне, но го държаха от двете страни и нямаше къде да избяга. — Аз обаче предпочитам такива с малко повече месо по кокалите — продължи Варсако, обърна се към Суниатон и грубо стисна задника му. Суниатон се извърна, но държащите го пирати го хванаха по-здраво. — Я виж, пострадал си. — Варсако докосна все още кървящото ухо на Суниатон и за ужас на Ханон облиза кръвта от пръста си.

Суниатон изплака от страх.

— Остави го на мира, курвенски сине — изрева Ханон, като се мъчеше да се отскубне от държащите го мъже.

— Или какво? — подигравателно му отвърна Варсако. Изведнъж гласът му стана суров. — Аз съм господарят под палубата. И правя каквото си искам. Отведете го там!

Сълзи на ярост се стичаха по бузите на Ханон, докато гледаше как завличат приятеля му до голям дървен блок при носа. Повърхността му, горе-долу с ширината на човешко тяло, беше покрита с тъмни петна, а в ъглите му на нивото на пода имаше тежки железни букаи. Пиратите развързаха Суниатон и го проснаха по корем върху блока. Той риташе и се гърчеше, но не можеше да се отскубне. Миг по-късно оковите щракнаха около китките и глезените му.

Варсако застана зад него и когато осъзна какво предстои, Суниатон запищя. Виковете му се усилиха, когато надзирателят взе подадения му нож и сряза бричовете му от кръста до чатала. Направи същото и с препаската му, като се изсмя, когато върхът на ножа убоде плътта и накара младежа да изстене от болка. Накрая надзирателят захвърли срязания плат и лицето му се изкриви от похот.

— Чудесно!

— Не! — изкрещя Суниатон.

Това беше повече, отколкото Ханон можеше да понесе. Събрал всичките си останали сили, той започна да се върти и дърпа като див кон. Увлечени от спектакъла, двамата държащи го мъже бяха хванати неподготвени и го изпуснаха. Той се втурна към Варсако. Широкият гръб на надзирателя беше обърнат към него и той беше зает да разкопчава колана на кожената си пола. Тя падна на пода и той въздъхна доволно и се наведе, за да удовлетвори долната си похот.

Задъхан от ярост, Ханон направи единственото, за което можеше да се сети. Вдигна десния си крак и го заби между бедрата на Варсако. Чу се мляскащ звук, когато носът на сандала му срещна меката плът на висящите топки. С пронизителен писък Варсако рухна на пода. Ханон изръмжа от удоволствие.

— Хареса ли ти? — изрева той и с всички сили заби подкованата подметка на сандала си отстрани на главата му. Успя да го изрита още няколко пъти, преди мъжете, които го бяха държали, да стигнат до него. Ханон видя как единият вдига меча си. Обърна се тромаво, защото ръцете му бяха още вързани, но не успя да избегне удара. Пред очите му блеснаха звезди, когато дръжката се стовари върху тила му. Коленете му се подгънаха и той политна напред и падна върху Варсако, който лежеше почти в безсъзнание. Последва порой удари и всичко потъна в мрак.