Кен Фоллетт - Мъжът от Санкт Петербург

Шарлът беше разсъждавала вече по този въпрос.

— Аз няма.

— Но тогава ще сме вече пораснали.

— Не виждам как многото приеми, балове и пикници могат да направят човек пораснал.

— Ще трябва да носим корсети.

Шарлот се изсмя.

— Никога ли не си слагала корсет?

— Не, а ти?

— Аз изпробвах моя миналата седмица.

— И как е?

— Ужасно. Не можеш да вървиш изправена.

— А как изглеждаш?

Шарлът изобрази с жест огромен бюст. И двете избухнаха в смях. Шарлът забеляза майка си и веднага си придаде разкаяно изражение в очакване да бъде порицана, но майка й изглеждаше разсеяна, само се усмихна леко и се обърна.

— Мисля, че ще е забавно — каза Белинда.

— Сезонът ли? Да — рече Шарлот със съмнение. — Но какъв смисъл има от всичко това?

— Смисълът е, разбира се, да срещнеш правилния младеж.

— Искаш да кажеш — да си намериш съпруг.

Те стигнаха до огромния дъб в средата на моравата и Белинда се тръшна на пейката под него. Изглеждаше леко нацупена.

— За теб всичко това е голяма глупост, нали? — попита тя.

Шарлът седна до нея и се загледа през килима от торф към дългата южна фасада на Уолдън Хол. Високите готически прозорци блестяха на следобедното слънце. Оттук къщата изглеждаше така, сякаш бе рационално и правилно планирана, но зад тази фасада се криеше очарователна бъркотия.

— Глупаво е да те карат да чакаш толкова дълго — отвърна тя. — Не изгарям от нетърпение да ходя по балове, да оставям визитки в домовете на хората следобед и да се срещам с млади мъже — не бих имала нищо против, ако никога не направя нещо подобно, — но се ядосвам, че все още се държат с мен като с дете. Мразя да вечерям с Мария, тя е толкова невежа или се преструва на такава. В трапезарията поне можеш да поговориш. Татко разказва интересни неща. Когато ми доскучае, Мария предлага да играем на карти. Не искам да играя на нищо, искам да играя роля в живота си. — Тя въздъхна. Когато говореше за това, се ядосваше още повече. Погледна спокойното луничаво лице на Белинда с ореол от червени къдрици. Нейното беше овално, с доста отличителен прав нос и силна брадичка, а косата й бе тъмна и гъста. „Белинда е късметлийка — помисли си тя, — тези неща наистина не я безпокоят, тя никога не се замисля особено.“

Докосна я по ръката.

— Извинявай. Не исках да говоря така.

— Няма нищо. — Белинда се усмихна опрощаващо. — Винаги се гневиш за неща, които не можеш да промениш. Помниш ли, когато реши, че искаш да идеш в „Итън“?

— Не!

— Напротив. Каква врява вдигна само! „Татко е учил в «Итън», защо да не уча и аз?“

Шарлът нямаше никакъв спомен за това, но не можеше да отрече, защото ги вършеше точно такива, когато беше на десет.

— Наистина ли мислиш, че тези неща не могат да бъдат променени? Да идеш в Лондон за сезона, да се сгодиш, после да се омъжиш…

— Може да се забъркаш в скандал и да се наложи да емигрираш в Родезия.

— Не съм много сигурна как човек може да се забърка в скандал.

— Аз също.

Помълчаха известно време. Понякога на Шарлът й се искаше да е пасивна като Белинда. Животът щеше да е по-прост — но и ужасно скучен.

— Попитах Мария какво се очаква да правя , след като се омъжа — продължи тя. — Знаеш ли какво ми отговори? — Тя започна да имитира гърления руски акцент на гувернантката си: — „Да правиш ли? Скъпо дете, няма да правиш нищо “.

— О, твърде глупаво е — рече Белинда.

— Нима? А какво прави майка ми или твоята майка?

— Те са светски дами. Дават приеми, отсядат в провинциални имения, ходят на опера и…

— Точно това имам предвид. Нищо не правят.

— Раждат бебета…

— Е, то е друго. Раждането на бебета е превърнато в такава тайна .

— Защото е… вулгарно.

— Защо? Какво вулгарно има в това? — Шарлът осъзна, че отново се пали . Мария винаги й казваше да не се пали . Тя пое дълбоко дъх и понижи глас: — Ние с теб ще трябва да раждаме бебета. Не мислиш ли, че можеха да ни кажат как точно става? Много са загрижени да научим всичко за Моцарт, Шекспир и Леонардо да Винчи.

Белинда сякаш се смути, но беше много заинтригувана. „И тя се чувства като мен — каза си Шарлът. — Дали знае нещо повече?“

— Съзнаваш ли, че те порастват вътре в теб? — попита тя.

Белинда кимна и веднага избълва:

— Но как точно се започва?

— О, мисля, че просто се случва, когато навършиш двайсет и една. Ето защо трябва да станеш дебютантка и да се появиш в обществото — за да си намериш съпруг, преди да започнеш да имаш бебета. — Шарлът се поколеба. — Така ми се струва.