Кен Фоллетт - Мъжът от Санкт Петербург

Той мислеше за Англия. Спомняше си как, като много млад, смяташе английската конституционна монархия за съвършената форма на управление. Тази мисъл го развесели и плоското бледо лице в прозореца му се усмихна призрачно. Оттогава беше променил мнението си за съвършената форма на управление.

Влакът потегли и след няколко минути Феликс вече гледаше как слънцето изгрява над овощните градини и насажденията с хмел в графство Кент. Винаги се удивяваше на красотата на Европа. Когато я видя за първи път, изпита истински шок, защото като всеки руски селянин не бе способен да си представи, че светът може да изглежда така. И тогава беше във влак. Беше изминал стотици километри от слабо населените северозападни руски провинции, с техните закърнели дървета, потънали в сняг мизерни селца и лъкатушни кални пътища, и ето че една сутрин се събуди в Германия. Като се любуваше на спретнатите зелени нивя, павираните пътища, красивите къщи в чистите села и лехите с цветя на слънчевата гара, той си помисли, че е в рая. По-късно, в Швейцария, седеше на верандата на малък хотел, сгрявана от слънцето, което още се виждаше над покритите със сняг планини, пиеше кафе, ядеше пресни хрупкави кифлички и си мислеше: „Сигурно хората тук са много щастливи“.

Сега, докато гледаше как английските ферми оживяват в ранното утро, си спомни зората в родното си село: сиви, смръщени небеса и суров вятър, замръзнали блатисти поля с ледени локви и туфи жилава, покрита със скреж трева, и самия себе си — с износената брезентова рубашка и сковани в плъстените обувки и дървените кундури крака; баща му върви до него, облечен с прокъсаното расо на селски свещеник, и твърди, че Бог е добър. Баща му обичаше руснаците, защото и Бог ги обичаше. Но за Феликс винаги бе било очевидно, че Бог мрази хората, щом се отнася така жестоко с тях.

Този спор беше началото на дълго пътуване, което отведе Феликс от християнството, през социализма, до анархисткия терор, от Тамбовска губерния, през Санкт Петербург и Сибир, до Женева. А в Женева взе решение, което го отведе в Англия. Спомни си срещата. Едва не я пропусна…

Той едва не пропусна срещата. Беше в Краков, за да преговаря с полските евреи, които прекарваха нелегално списанието „Бунт“ през границата в Русия. Пристигна в Женева по тъмно и отиде право в малката печатница на Улрих. Редакционният съвет се беше събрал: четирима мъже и две момичета седяха около свещ в дъното на печатницата зад лъскавата преса, вдишваха миризмата на хартия и машинно масло и планираха руската революция.

Улрих посвети Феликс в темата на спора. Той познаваше Йосиф, шпионин на Охранката — руската тайна полиция. Йосиф тайно симпатизираше на революционерите, предаваше на Охранката фалшива информация и им вземаше парите. Понякога анархистите му предоставяха и верни, но безобидни данни, а в замяна той ги предупреждаваше за действията на тайната полиция.

Този път имаше сензационни новини.

— Царят иска военен съюз с Англия — каза Улрих на Феликс. — Изпратил е княз Орлов в Лондон да преговаря. В Охранката знаят за това, защото ще пазят княза по време на пътуването му през Европа.

Феликс си свали шапката и седна, като се чудеше дали е вярно. Едното момиче, тъжна, зле облечена рускиня, му наля чаша чай. Феликс извади наполовина изядена бучка захар от джоба си, сложи я между зъбите си и сръбна чая през нея по навика на селяците.

— Работата е там — продължи Улрих, — че Англия може да влезе във война с Германия и да накара руснаците да се бият.

Феликс кимна.

Опърпаното момиче каза:

— И няма князете и графовете да умрат, а обикновените руснаци.

Беше права. Във войната щяха да се сражават селяните. Феликс беше прекарал голяма част от живота си сред тези хора. Те бяха корави, груби и ограничени, но щедри до глупост, а спонтанните им пристъпи на веселие показваха какви биха могли да бъдат в едно нормално общество. Техните тревоги бяха за времето, животните, болестите, ражданията и как да надхитрят помешчика. За няколко години, в края на юношеството си, те бяха здрави и силни, усмихваха се, тичаха и флиртуваха; но скоро ставаха прегърбени, посивели, бавни и мрачни. Сега княз Орлов щеше да принуди тези млади хора да се изправят пред оръдията, за да бъдат разкъсани на парчета или осакатени завинаги, без съмнение по много основателни причини, които засягаха международната политика.

Именно заради подобни неща Феликс стана анархист.

— Какво може да се направи? — попита Улрих.