Кен Фоллетт - Мъжът от Санкт Петербург

Момичето зад бара го погледна и попита на руски:

— Ну?

Феликс се усмихна.

След седмица, в деня на пристигането на княз Орлов, Феликс обядва във френски ресторант в Сохо. Беше дошъл рано и избра маса до вратата. Яде лучена супа, стек и козе сирене, прокарани с половин бутилка червено вино. Поръча на френски. Сервитьорът беше почтителен. Когато Феликс приключи обяда, бе настъпил пиковият час. В момент, в който трима от сервитьорите бяха в кухнята, а другите двама стояха с гръб към него, той съвсем спокойно стана, тръгна към вратата, взе си палтото и шапката и излезе, без да плати.

Усмихна се, когато тръгна по улицата. Обичаше да краде.

Бързо се научи как да живее в този град почти без пари. За закуска си купуваше сладък чай и парче хляб от една сергия за два пенса, но това бе единствената храна, за която плащаше. За обяд крадеше плодове или зеленчуци от сергиите. Вечер ходеше в кухните за бедни и си вземаше купа супа и колкото иска хляб, като в замяна трябваше само да изслуша почти неразбираемата проповед и да пее химн. Имаше пет лири в брой, но те бяха за спешни случаи.

Живееше в Дънстън Хаусис в Степни Грийн, в пететажна жилищна сграда, която приютяваше половината анархисти в Лондон. Имаше дюшек на пода в апартамента на Рудолф Рокер, харизматичен русоляв германец, който списваше Der Arbeter Fraint . Харизмата му обаче нямаше ефект върху Феликс, защото той бе неподатлив за всякакъв чар, но все пак уважаваше Рокер заради пълната му отдаденост на делото. Домът на Рокер и съпругата му Мили беше винаги отворен за анархистите и по цял ден — а понякога и до среднощ — там идваха посетители, куриери, водеха се дебати, провеждаха се срещи на комитета, изпиваше се много чай и се изпушваха много цигари. Феликс не плащаше наем, но всеки ден носеше по нещо — половин килограм наденица, пакет чай или пълни джобове с портокали — за общия килер. Те мислеха, че ги купува, но всъщност ги крадеше, разбира се.

Феликс каза на другите анархисти, че е дошъл да прави проучване в Британския музей и довършва книгата си за естествения анархизъм в примитивните общества. Те му повярваха. Бяха приятелски настроени, отдадени на идеята и безобидни: искрено вярваха, че революцията може да настъпи чрез образование, чрез профсъюзите, чрез памфлети, лекции и екскурзии до гората Епинг. Феликс знаеше, че повечето анархисти извън Русия са такива. Не ги мразеше, но искрено ги презираше, защото в крайна сметка бяха просто едни страхливци.

Все пак в подобни групи имаше и хора на насилието. Когато му потрябваха, щеше да ги намери.

Междувременно се тревожеше дали Орлов ще дойде и как точно да го убие. Подобни безпокойства обаче бяха безполезни и той се опитваше да се разсейва, като упражняваше английския си. Беше го научил малко в космополитната Швейцария. По време на дългото пътуване с влак през Европа чете учебник за руски деца и английския превод на любимия си роман, „Капитанската дъщеря“ от Пушкин, който знаеше почти наизуст на руски. Сега четеше „Таймс“ всяка сутрин в читалнята на клуба на Джубили Стрийт, а следобед обикаляше улиците, заговаряше пияници, скитници и проститутки — хората, които най-много харесваше, защото нарушаваха правилата. Отпечатаните в книгите думи скоро се сляха със звуците около него и той вече бе в състояние да се изразява достатъчно добре. Не след дълго щеше да може дори да държи политически речи на английски.

След като излезе от ресторанта, пое на север, пресече Оксфорд Стрийт и навлезе в немския квартал западно от Тотнам Корт Роуд. Сред германците имаше много революционери, но те клоняха повече към комунистите, отколкото към анархистите. Феликс се възхищаваше на дисциплината на комунистите, но хранеше подозрения към техния авторитаризъм, освен това беше непълно непригоден за партийна работа.

Прекоси Риджънтс Парк и в северния му край навлезе в предградие на средната класа. Тръгна по опасаните от дървета улици, вглеждаше се в малките градинки пред спретнатите тухлени къщи и търсеше колело, което да открадне. Беше се научил да кара велосипед в Швейцария и установи, че това е идеалното превозно средство за човек, който иска да остане незабелязан, защото беше много маневрено и не привличаше внимание, а в градското движение бе достатъчно бързо, за да настигне автомобил или карета. За нещастие, буржоата в тази част на Лондон като че ли държаха велосипедите си заключени някъде. Видя човек на велосипед на улицата и се изкуши да го изблъска от него, но в този момент минаваха трима пешеходци и колата на пекаря, затова реши да не рискува. Малко по-късно видя момче, което разнасяше доставки от бакалия, но колелото му беше твърде подозрително заради голямата кошница отпред, а на рамката висеше метална табела с името на магазина. Феликс започна да крои алтернативни стратегии, когато най-сетне видя онова, което търсеше.