Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Остава само шампанското!…

— По-добре коняк. Толкова ми хареса…

— Изглежда не си почистила както трябва…

Борис измъкна зад пердето на прозореца една бутилка, до половината пълна. Изправена до прозореца, Симон го гледаше — напрегната и леко уплашена. Той сипа по малко в две чаши. Чукнаха се и отпиха по глътка.

— Симон, комедията свърши! Изпийте си чашата и ще взема файтон да Ви заведа в къщи.

— Вие няма да направите това! Аз вярвам във Вас!

— Симон, Вие не сте малко момиченце, нито аз добрият принц от „Хиляда и една нощ“!

— О, Бо̀рис, колко мило, че си спомняте!…

— Симон, аз не се шегувам!

— Да, Бо̀рис, аз тогава се бях простудила и Ви чаках и като дойдохте, Ви попитах искате ли да се качите на луната, а Вие ми казахте: „О, не, ще ми свети цяла нощ“, и аз страшно се смях…

— Симон, престанете да ме разигравате! — викна Борис.

— Но Вие няма да позволите да ме продадат на този идиот!

— Но аз не Ви обичам!

— Знам. Но знам и че нямате друга, която да обичате.

— Откъде сте сигурна?

— Сама се досетих.

— Как?

— Чрез сърцето си. Вие може би мислите, че познавате жените?

— Не, не мисля, или по-точно мислех, преди да се случат някои неща…

— Борис, нека говорим както трябва!… Аз не съм вече малка, дори вече ме сгодиха! — с горчива насмешка каза Симон. — Приемам, че не ме обичате. Така е, въпреки че ми е болно. Но не ме и мразите, нали?

— Не.

— Може би аз Ви харесвам повече от останалите жени?

— Да, харесвате ми.

— Може би с времето биха се появили и някакви чувства към мене?

— С „може би“ не се разсъждава!

— Съгласна съм, но сега това „може би“ е реалност! Аз Ви обичам, а Вие нямате друга. Следователно МОЖЕ БИ Вие бихте ме обикнали?…

— Твърде много предположения!

— Е, добре. Бихте ли намерили по-добра съпруга от мен?

— Не Ви липсва самочувствие, но все пак ще Ви отговоря честно. Вероятно не!

— Така-а-а… За мене най-голямата печалба би била, ако Вие ме обикнете, ако се ожените за мен и ме вземете от семейството ми.

Борис неволно се усмихна.

— А най-малката?

— Ако ме оставите тук. Впрочем аз взех вече най-малката печалба. Скандалът е готов. Поне се отървах от сватбата!

— Сигурна ли сте?

— Не съм сигурна и тъкмо от това изпитвам ужас. Вие не знаете на какво е способен папа!… Това са поколения лихвари, събрали омразата на почти цяла Германия и Австрия! Презирани и гонени, но необходими… Затова и са станали католици. Естествено баронската титла е също купена и сега трябва да се заздрави с поредица бракове на дегенерати, но със синя кръв! Парите от нас, родословието от тях!… А пък аз искам да обичам, да обичам мъжа си, децата си… Много ли искам?

— Нормално…

— Но папа ще направи всичко възможно, за да не получа това, което искам.

— А фон Щаренберг?

— Той иска парите ми. Аз имам и образование. Ще завърша Университета. Мога и сама да се издържам. Освен това имам свои пари. Щернови са пръснати по цяла Европа и Америка. В края на краищата те ще се примирят, ако… ако…

— Какво ако?

— Ако сте смел! И тогава ще имате моята вечна, кучешка благодарност.

— Но Вие не бихте желали Вашата признателност да се превърне в примка на шията ми, нали?

— Разбира се. Но така ли я възприемате наистина?

Борис отмина въпроса и.

— А защо избрахте мене?

— Защото Ви обичам и защото сте единственият мъж, когото познавам с такова кавалерско чувство. И Ви обикнах от дете. Още като влязохте за първи път, помните ли?…

— Не, не помня!

— Плитките ми все падаха върху клавишите. Вие ми отмахнахте едната назад, а като свърших да свиря, ми казахте: „Какви тежки плитки на такава малка главичка!“. О, Борис, аз казах всичко!

Той я остави да се успокои сама. Извади една носна кърпа, подаде й я.

— В едно съм сигурен, ако можете да приемете това за отговор… че наистина не бива да се омъжвате за Щаренберг!

— А ще ми помогнете ли?

— Ще се опитам…

— И ще ме оставите тук?

— Мадам Ролан има стая, която дава под наем.

— Благодаря Ви. А усложненията?

— Ще ги понесем.

— А защо ще ми помогнете, ако смея да попитам?

— Първо, за да не станете жертва на Щаренберг! Второ, защото искам да дам един урок на стария Щерн, че не всичко на тоя свят се купува с пари!…

— О, Борис, нашият изповедник père Жервезо̀ ми каза веднъж, че всяко живо същество има своя небесен покровител. Веднага помислих, че за мен това сте Вие, и не съм се излъгала…

— Симон, аз нямам нищо общо с небето!…