Кен Фоллетт - Устоите на Земята

— Включително заговор за убийство на архиепископ?

Джонатан вдигна ръце в оправдателен жест.

— Бог трябва да го съди за това — не аз.

Джак сви рамене. Бяха думи, каквито Филип щеше да каже. Сам той не виждаше основание да приемат Уейлрън в приората. Но така правеха монасите.

— Защо поиска да се видя с него?

— Иска да ти каже защо обесиха баща ти.

Джак изведнъж изстина.

Уейлрън седеше като камък, втренчен в празното. Беше бос. Чупливите бели китки на старец се виждаха под пеша на грубо изтъканото му расо. Джак осъзна, че Уейлрън не изглеждаше вече плашещ. Беше прекършен, сломен и тъжен.

Бавно тръгна напред и седна на пейката на крачка от Уейлрън.

— Старият крал Хенри беше твърде силен — започна Уейлрън без предисловия. — Някои от бароните не харесваха това — бяха твърде ограничени. Искаха следващият крал да е по-слаб. Но Хенри имаше син, Уилям.

Всичко това беше стара история.

— Това е било преди да се родя — отбеляза Джак.

— Баща ти умря, преди да се родиш — отвърна Уейлрън с лека нотка от старото си високомерие.

Джак кимна.

— Продължи тогава.

— Група барони решиха да убият сина на крал Хенри, Уилям. Идеята им беше, че ако наследяването е под съмнение, ще имат повече влияние над избора на новия крал.

Джак се вгледа в бледото изтъняло лице на Уейлрън за някакъв знак за лукавство. Старецът изглеждаше просто уморен, пребит и разкаян. И да кроеше нещо, не видя признаци за това.

— Но Уилям умря в корабокрушението на Белия кораб.

— Това корабокрушение не беше злополука — отвърна Уейлрън.

Джак се стъписа. Възможно ли бе да е истина? Наследникът на трона — убит просто защото група барони е искала слаба монархия? Но не беше по-стъписващо от убийството на архиепископ.

— Продължавай.

— Хора на бароните пробиха кораба и избягаха в лодка. Всички останали се издавиха, освен един мъж, който се вкопчил в прекършена мачта и вълните го изхвърлили на брега.

— Това е бил баща ми — каза Джак. Вече започваше да разбира накъде отива разказът.

Лицето на Уейлрън беше бледо и устните му — обезкървени. Говореше без чувство и не поглеждаше събеседника си в очите.

— Беше изхвърлен на брега близо до замъка на един от заговорниците и го хванаха. Човекът нямаше никакъв интерес да ги издава. Всъщност изобщо не беше разбрал, че корабът е бил пробит. Но беше видял неща, които щяха да разкрият истината на други, ако допуснеха да тръгне свободно и да разказва за преживяното. Тъй че го задържаха, докараха го в Англия и го оставиха на грижите на хора, на които можеха да се доверят.

Джак изпита дълбока тъга. Единственото, което баща му бе искал, бе да забавлява хората, казала бе майка му. Но в разказа на Уейлрън имаше нещо странно.

— Защо не са го убили веднага? — попита Джак.

— Трябвало е — отвърна Уейлрън безучастно. — Но беше невинен човек, странстващ артист, човек, който забавлява всички. Просто сърце не им е давало да го сторят. — Старецът се усмихна мрачно. — Дори най-безскрупулните хора могат да имат някои скрупули, в края на краищата.

— Тогава защо са премислили?

— Защото в крайна сметка стана опасен, дори тук. Първоначално не застрашаваше никого — не можеше дори да говори английски. Но се учеше и започна да си създава приятели. Тъй че го заключиха в затворническата килия под спалното. После някои хора започнаха да питат защо е затворен. Стана неудобен. Разбраха, че никога няма да си отдъхнат спокойно, докато е жив. Тъй че накрая ни казаха да го убием.

„Толкова лесно“, помисли си Джак.

— Но защо им се подчинихте?

— Бяхме амбициозни, и тримата — отвърна Уейлрън и за първи път лицето му издаде чувство, а устата му се изкриви в гримаса на разкаяние. — Пърси Хамли, приор Джеймс и аз. Майка ти каза истината — всички ние бяхме възнаградени. Аз станах архидякон и кариерата ми в църквата започна стремително. Пърси Хамли стана богат земевладелец. Приор Джеймс получи полезна добавка към манастирската собственост.

— А бароните?

— След корабокрушението Хенри беше нападнат в следващите три години от Фулк Анжуйски, Уилям Клайто в Нормандия и краля на Франция. За известно време изглеждаше много уязвим. Но той победи враговете си и управлява още десет години. Само че безвластието, което бароните искаха, все пак накрая дойде, когато Хенри умря без син наследник и Стивън дойде на трона. Докато гражданската война кипеше в следващите две десетилетия, бароните управляваха като крале в териториите си без никаква централна власт, която да ги озапти.